Минерални извори са неотменен живителен център в историята на София още от VI-V хилядолетие преди Христа, когато траките създават светилище (нимфеум) и праисторическо селище около горещия минерален извор, около който и днес се намира центърът на града.

Около I век изворът е каптиран от римляните и около него са изградени терми (римски бани) и храм, посветен на боговете на медицината Асклепий, Аполон и Хигия.

Освобождението заварва София с няколко бански постройки, изградени през Средните векове в непосредствена близост до термалния извор.

В началото на XX век започва изграждането на нова общинска баня, която да замести старите бани с голяма, красива и функционална сграда, оборудвана с всички съвременни съоръжения и апаратури за водолечение. Облагородява се и околното пространство – изгражда се фонтан и площад.

На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ.