Обратно Народният театър открива на 17 септември изложбата „Вазов“ в Галерия на открито в Градската градина



Народният театър „Иван Вазов“ ще отбележи 100-годишнината от смъртта на своя патрон с изложба в Градската градина. На 17 септември от 11:00 ч. в Галерия на открито пред Театъра ще бъде открита изложбата „ВАЗОВ В СОФИЯ“, подготвена от драматурзите в Театъра Мирела Иванова и Светла Панчева с подкрепата на Столична община.

Експозицията представя в снимки, документи, художествени и документални текстове живота на националния ни класик и писател Иван Вазов в столицата на освободена България.

Но връзката между писателя и града не е просто разказ за едно местоживеене, а епос за София като обиталище на Вазовия дух и слово. Той се установява трайно в столицата ни през 1899 година, населява различни квартири, а през 1895 година построява собствения си дом на ъгъла на улиците „Раковски“ и „Вълкович“ и живее и работи в този дом до смъртта си през 1921 година. 

Пристрастен към градежа и устрема, с който се развива столицата на свободна България, Иван Вазов се превръща и в своеобразен летописец и вдъхновен свидетел на всичко случващо се, на всяко нововъведение в града, който обиква и пренаписва в своите „Драски и шарки“. Всекидневните му разходки из улиците на София, из "Борисовата градина", до любимите му "Княжево" и Банкя, до многоописваната и боготворена Витоша, се превръщат в насъщни вдъхновения за неуморния му творчески труд. Вазов запомня завинаги София в своите думи, съхранява паметта ѝ, жителите ѝ, размаха на нейната модернизация, на културния ѝ и светски живот.

В софийския си дом, в кабинета си на втория етаж, на простата дървена маса, покрита със зелено сукно, Иван Вазов създава някои от знаковите си творби: сборниците с разкази „Видено и чуто”,  „Пъстър свят” и „Утро в Банки”, поетичните книги „Легенди при Царевец” , „Под гърма на победите”, „Песни за Македония”, „Люлека ми замириса”, „Не ще загине“, комедиите „Вестникар ли?” и „Службогонци”, историческите драми „Борислав”, „Към пропаст”, „Ивайло”, а в последните дни и часове от живота си работи над пиесата „Престолът”.