Консултативен съвет с участието на представители на глухата общност ще работи за въвеждане на българския жестов език при административното обслужване на глухите и сляпо-глухите хора на територията на Столична община. Това предложение бе единодушно подкрепено на днешното заседание на Комисията за връзки с гражданското общество към СОС. В състава на Съвета ще има общински съветници, длъжностни лица от Столична община и районните администрации, както и до четирима представители, излъчени от неправителствените организации на и за глухите хора. В рамките на половин година трябва да е готов План за действие с мерките, сроковете и средствата за въвеждане на административното обслужване на глухи и сляпо-глухи граждани на територията на Столична община, както и превод на жестов език при мероприятия с участие на хора с увреден слух. Ще бъдат създадени и специални информационни видеоклипове по теми: „Транспорт“, „Социални дейности“ и „Спорт“, които ще бъдат качени на електронния портал на Столична община. „В проекта за решение, който предлагаме, всички точки са предварително обсъдени и имат подкрепата на представители на неправителствените организации на и за глухите хора“ – заяви при представянето на доклада един от вносителите му – общинският съветник Анна Стойкова.

Законът за българския жестов език, който влезе в сила през февруари 2021 г., задължава общините да създадат условия за административно обслужване на глухи и сляпо-глухи лица до края на 2022 г. Само месец след приемането на Закона, със заповед на кмета на София Йорданка Фандъкова, бе създадена работна група, която да направи анализ и да подготви предложения за изпълнение на ангажиментите за административното обслужване на глухите и сляпо-глухите лица от страна на Столичната общинска администрация. Общински съветници от групата на ГЕРБ – СДС и зам.-кметът по дигитализация Генчо Керезов проведоха поредица от работни срещи с представители на повече от 10 организации на и за глухите и сляпо-глухите хора и заедно определиха първите стъпки за осигуряване на достъпа им до общинските административни услуги. Категорично стана ясно, че създаването на правила за хората от глухата общност е невъзможно без тяхното участие и не би довело до изпълнение на закона. Вече започна информационна кампания сред различни звена от администрацията за живота, идентичността и културата на глухата общност.