В периода 2019 г. – 2020 г. Столична община възложи на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките (ИБЕИ – БАН) да извърши мониторинг на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества в Лозенската планина и да проучи наличието на други територии в планината, които са с характерни или забележителни ландшафти, включително такива, които са резултат на хармонично съжителство на човека и природата.

В резултат от проучването, ИБЕИ – БАН направи предложение за обявяване на две нови защитени местности в обхвата на планината, попадащи в землището на с. Лозен, район „Панчарево“.

Едната защитена местност е предназначена за опазване на вида „червено усойниче“ (Echium russicum), който е един от видовете растения в България с високо природозащитно значение на национално и европейско ниво. Включен е в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие, в Червена книга на Р България, т. 1, и Червен списък на растенията в България с категория „Уязвим”, както и в Приложение 2 на Директива 92/43 ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Популацията на "червеното усойниче" в Лозенската планина е най-голямата, установена в България до момента.

Другата защитена местност е предназначена за опазване на вида Leucobryum glaucum, който е горски листнат мъх с високо природозащитно значение на национално и европейско ниво. Включен е в Приложение 2a на Закона за биологичното разнообразие, както и в Приложение 5 на Директива 92/43 ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. У нас се среща рядко и в по-влажни открити местообитания, като е индикатор за стабилни стари горски местообитания. Тъй като Leucobryum glaucum обитава икономически важни местообитания (едроразмерни стари букови гори), които са подложени на интензивна експолоатация, състоянието на неговите популации постоянно се влошава, а тяхната площ намалява. Популацията на вида в Лозенската планина е най-голямата и стабилна в България.