С изложба и публична дискусия представиха проектa за обновяване на ул. „Малко Търново“ в София
Проектът включва реновиране на настилки, осветление и детайли, както и представяне на историческия разказ, който пази най-късата пешеходна улица на София
С изложба и публична дискусия беше представен проект за реновиране на ул. „Малко Търново” – едно от най-емблематичните места и най-късата пешеходна улица в центъра на София. Изложбата може да бъде видяна до 5 юни в галерия „Архиви” на ул. „Московкса” 5 и включва исторически факти, истории, архивни кадри, митове и легенди, които се крият по протежението на дългата само 60 метра софийска уличка. В галерията може да бъде разгледан и проектът за реновиране на „Малко Търново“, който се осъществява като публично-частно партньорство по инициатива на Столичен общински съвет с безвъзмездната подкрепа на строително-инвестиционната компания BLD, като част от дългосрочната ѝ програма за облагородяване на градската среда – Building Difference, и архитектурно студио Atelier Serafimov Architects – дарители на проекта за реновиране. Изложбата е със свободен достъп в работни дни, а обратна връзка за проекта може да бъде изпращана до 5 юни и на имейл building.difference@bld.bg.
Проектът за обновяване на градската среда е вдъхновен от многоликата и богата история, която крие най-късата пешеходна улица на София. Той включва реновиране и подмяна на захабени настилки по протежението на улицата, ново осветление и елементи, почистване на фасади и окабеляване, както и създаване на информационна система, съживяваща разкази от различни епохи в развитието на София като столица на България. На своите скромни 60 метра уличката пази спомени и артефакти, които свидетелстват за някои от най-значимите епохи в българската история. Под жълтите павета се крият праисторически останки от 4 500 г. пр. н. е., градски легенди за часовниковата кула от епохата на Възраждането както и спомени за Цар Борис III и любимия му бар “Луна”. На улицата до ден днешен е и една тайна врата, възпята в рок балади, зад която се крият килиите на Държавна сигурност от времето на комунизма. Събраната историческа информация ще послужи и за изготвяне на проект за информационна система, която да съхранява и разказва историите на жителите и гостите на София и да превърне улица „Малко Търново“ в още по-любим и емблематичен символ на града.
В публичната дискусия на проекта взеха участие Малина Едрева, председател на Постоянна комисия по образование, култура, наука и културно многообразие към Столичен общински съвет, арх. Здравко Здравков, главен архитект на Столична община, арх. Радомир Серафимов, Atelier Serafimov Architects – дарител на проектното предложение за обновяване на ул. „Малко Търново“, Филип Бояджиев, преподавател в НХА и ръководител на проекта за ориентация и визуална комуникация към основните туристически обекти в София, доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“ и Димитър Савов, управител на строително-инвестиционна компания BLD – дарител на ремонта.
Улица „Малко Търново” – исторически преглед
Освен своето пряко предназначение като пътна артерия и пешеходна връзка улица „Малко Търново“ има и символно значение. Тя осъществява връзка между две важни градски пространства: на булевард „Дондуков“ и на пространството на площад „Александър І“ и бул. „Цар Освободител“. През годините прилежащите сгради и пространства са претърпели огромни изменения. Първоначално, в годините непосредствено след Освобождението, пространството пред улицата е оформено от три сгради – конакът, Челеби джамия и Часовниковата кула. Там се намира малко възвишение, а районът се нарича Сахат куле махлеси (махалата на часовниковата кула). Премахването на джамията, а след това и на кулата (през 1882 г.) фиксира една от страните на бъдещия площад "Александър І". Негова доминанта първоначално е княжеският дворец (бившият конак), преустроен и разширен в бароков стил от архитектите Виктор Румпелмайер (1879 – 1883) и Фридрих Грюнангер (1894 – 1895).
Почти паралелно с тези промени се оформя срещуположната на двореца страна на площада. Там около улиците „Търговска“ и „Знеполе“ се появяват поредица от сгради, проектирани в господстващите от втората половина на 19. век неостилове. Сред тях изпъква построената през 1904 г. от Грюнангер дирекция на Застрахователното дружество „Балкан“, която се превръща за няколко десетилетия в основен акцент на площада. Малко по-встрани през 1911 г. арх. Юруков издига прочутия хотел „Юнион палас“. По същото време интензивно се застрояват и улиците „Московска" и „Дондуков“. Встрани от началото на улица „Малко Търново“ на площада е поставен метален фонтан.
Планът на София от 1907 г. ясно отразява съществуването на улица „Малко Търново“.
Площадът „Александър І“ играе важна роля в централната част на града. Неговото урбанистично значение проличава от редица проекти за изграждане на столичния център. Още в края на 19 век съществува проект за неговото оформяне; по-късно той е включен в проектите за създаване на представително централно градско пространство (1904 – 1907). Значителни промени се предвиждат и във връзка с намеренията за изоставянето на двореца и с изграждането на нов дворец в посока на „Орлов мост“.
В началото на 20-те години площадът пред улица „Малко Търново“ се оказва съсредоточие на делови живот. На него се намират централите на банкови и застрахователни дружества като Балканска банка, Българо-американска банка, банка „Народен кредит“, Застрахователно дружество „България“, банкерската фирма „Новаков“, дирекцията на Български лойд. Пак тук са седалището на Народната партия и редакцията на в. „България“. Непосредствено до началото на „Малко Търново“, на ул. „Московска“ се намират Балканското рекламно бюро, представителството на заводите „Сименс-Шукерт“ за България („Московска” 1), аптеката на Мутафчиев, Застрахователно дружество „Родина“ (“Московска“ 3) и др.
Съществени промени в околното пространство настъпват от края на 20-те години. През 1929 г. архитект Петър Карасимеонов в сътрудничесво с арх. Кръстан Гечев изграждат апартаментна кооперативна сграда „Караджата“ на "Московска" 3 и ъгъла с „Малко Търново“. Сградата е един от първите примери за усвояване на актуалните следвоенни архитектурни тенденции от Западна Европа. Още по-силна промяна се извършва в дясната част на улицата с изграждането през 30-те години на две сгради – на „Московска” и на „Дондуков“, с които модерната архитектура трайно се настанява в околното пространство. Тандемът архитекти Станчо Белковски – Иван Данчов строят апартаментния хотел с кинотеатър “Балкан“ (1935 – 1937), сега младежки театър “Николай Бинев“). На „Московска“ 5 по същото време архитект Асен Михайловки проектира голяма офис сграда, в която се настанява италианската застрахователна компания „Асикурациони дженерали“ („Московска“ 5, сега Държавна агенция „Архиви“). Сградата освен с външния си вид впечатлява и с панорамата, която се открива от терасата на последния етаж.
Завършването на сградата на Народната банка (1939, архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов) въвежда в околното пространство рационална архитектура и задава един възможен път за промени в архитектурния облик на района. Различните кантори, банкови и фирмени представителства, аптеки, намиращия се на ул. „Московска“ 3 с вход от „Малко Търново“ бар „Луна“ създават оживление и придават неповторимия облик на площада като делово средище на града.
Бомбардировките от 1943 – 1944 г. и политическата промяна от септември 1944 г. внасят огромна промяна в околното пространство. Сградите от срещуположната страна на двореца са засегнати много силно от бомбардировките. Те са разрушени в началото на 50-те години във връзка с изграждането на Партийния дом – централата на Българската комунистическа партия (сега сграда на Народното събрание). Премахнати са фонтана, както и оградата на двореца и са разрушени сервизните сгради около него. През дворцовия двор е прокарано продължение на бул. „Цар Освободител“. За малко и улицата да изчезне в опитите на някои архитекти да наложат цялостно преустройство на района във връзка с изграждането на партийно-политически център на страната.
Създаденото от стария площад ново пространство променя окончателно своето значение. То е прекръстено на площад „9-и септември“ и започва да изпълнява политически натоварени роли. Сградата на “Асикурациони Дженерали” е заета от Народната милиция. Там дълги години се помещава Столичното управление на милицията. Това обвива обекта с мрачна слава като място, където гражданите са задържани по политически причини. През 70-те години във връзка с разширяване на службите на Централния комитет на БКП двете сгради на входа на ул. „Малко Търново“ са придадени към Партийния дом, свързани са с топла връзка, а бар „Луна“ прекратява своята публична дейност.
Улицата е свързана с поредица от градски легенди. Първата и най-стара е разказът за разрушаването на Часовниковата кула, станала жертва на конкуренцията и голямата ревност на представителите на часовникарския еснаф в града. Във връзка с това твърдение като ирония може да се приеме фактът, че на фасадата на дружество „Балкан“ още в 1904 г. започва да работи часовник. Със събарянето на джамията пък се разпространява историята за радикалното решение на времената руска администрация, която взривила минаретата на повечето от изоставените градски джамии в една бурна дъждовна нощ, за да не предизвика усложнения на отношенията в Османската империя.
Бар „Луна“ също намира място в градския фолклор като любимо средище на финансисти, търговци и аферисти. Легендата дори приписва на цар Борис ІІІ навика да се отбива с приятели в бара – твърдение, което противоречи на цялостното поведение на монарха и не намира потвърждение в достоверни факти.
Що се отнася до килиите на Народната милиция, там легендарното съжителства с реалните истории на всички онези, попадали зад тежките врати на тогавашната властова институция. Днес архив и след него театър определят като че ли символно значението на улица “Малко Търново“ като мост между едно все повече губещото очертанията си минало и съвремеността.
Проф. Николай Поппетров,
специалист в Институа за исторически изследвания при БАН
Фотограф: Гео Калев
