Честит празник на словото и съзиданието!

“Ако се моля на непознат език, духът ми се моли, но умът ми остава безплоден” – с тези думи Константин-Кирил Философ защитава в Рим правото на славянските народи да имат своя азбука и свой език. Да познават не като повтарят ритуалите и заучените жестове и фрази, а като разбират смисъла на думите и търсят истината с ум и убеденост. 

През 885 година учениците на Кирил и Методий намират убежище в България. Историците казват, че княз Борис „жадувал за такива хора”, които под негова закрила създават Преславската и Охридската книжовна школа. 

В последвалия Златен век Средновековна България се превръща в духовен център на Източна Европа. Защото успява да отвоюва своята независимост не само със силата на българските мечове, а със силата на книжовността и просветата. 

Вече 12 века нашата азбука е нашият пазител. А четмото и писмото са българското верую. 

Празникът на буквите е празникът на нашата сила. А тържеството на знанието е тържество на свободата. 

Всяко наше освобождение е преминавало първо през знаенето, през онова общо мечтание, което прави от хората народ, народ, който бленува, желае, постига заедно. Тази заедност е единение за смисъла, за пътя и за посоката. 

Затова и днес, когато празнуваме думите, да помним, че празнуваме и смисъла; че невежеството ражда заблуди и страх, а страхът – омраза и конфликти.

В днешното забързано време, в което търсим отговорите на всички въпроси в компютъра и телефона си, нека отделяме по малко време от общуването с нашите деца за книгите. 

Тези хартиени съкровищници отварят вратите на въображението. Те не дават бързи отговори. А ни карат да се помъчим, да поупорстваме, да потърсим смисъла. 

И част от тяхната магия е, че не дават всичко наготово, а ни привличат като съучастници в неспирния стремеж към знанието.

Честит празник на знанието и духовността!"