Столична библиотека стартира нова инициатива – представяне на „Български издателства от първата половина на XX век” с първата документална изложба от цикъла „Издателство „Хемусъ” и неговият стопанинъ” (мраморно фоайе партер, 22.03-5.04.2017 г.).
С нея представяме издателството не само защото е важна ролята му за развитието на българското книгоиздаване и култура, но и заради колекцията от всички 700 заглавия, издадени от „Хемусъ”, от които Столична библиотека притежава близо половината от тези ценни екземпляри. И ние сме длъжни да покажем това богатство на читателите ни.
Идеята за изложбата ни даде внучката на директора на издателството Христо Т. Хаджиев г-жа Бойка Петкова. Първоначално темата беше личността на Христо Хаджиев, но при подготовката стана ясно, че представяйки главния редактор, представяме издателството, защото то е неговият истински живот. Христо Т. Хаджиев започва като редактор през 1918 г. - годината на създаването на „Хемусъ”, а през 1923 г. поема директорския пост и остава там до национализацията през 1947 г. Две години след това оформя документално ликвидацията на издателството и труда си.
Най-точното определение на издателство „Хемусъ” е българско, защото почти цялата му продукция съдържа български автори, а главната цел е популяризиране на националната литература. При това основен принцип са думите на Хр. Хаджиев „Няма автори твои-мои, има способни и неспособни” и „Пазя се като от огън от криминална, сензационна и булевардна литература”.
Стремежът на изложбата е да покаже богатството в тематиката и жанровото разнообразие на издателската продукция. „Хемусъ” е първото издателство, което започва да издава събрани и избрани произведения от български автори класици и съвременници – Иван Вазов, Христо Ботев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Антон Страшимиров, Стоян Михайловски, Христо Смирненски и др. Поощрява и прохождащи таланти – Елисавета Багряна, Светослав Минков, Георги Райчев, Емилиян Станев, Димитър Талев, Димитър Димов, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Младен Исаев. Не малък дял заемат и научните трудове на Михаил Арнаудов, Петър Динеков, Стефан Младенов, Иван Камбуров. Това, което отличава „Хемусъ”, е последователното популяризиране на детската литература, за което получава международна награда през 1929 г., а през 1932 г. илюстрациите на Георги Атанасов към приказката „Неродена мома” са отличени с първа награда в Брюксел. Списание „Детска радост” с приложението си в-к „Врабче” и множество томове с приказки и разкази за деца от български и чужди автори радват няколко поколения деца. В изложбата са представени и заглавия от преводната литература, които са подбирани така от редакторите, че да подпомагат образователния процес на учениците и студентите по онова време.
Изданията на „Хемусъ” са били в голям тираж и на умерени цени, за да достигнат до широката публика. Оформлението им не е луксозно и илюстрациите не са многобройни, освен на детските издания, но не са пестени средства, за да бъдат привлечени най-добрите за времето си автори, илюстратори, преводачи, редактори, печатари.
