Назад

София има в резерв 350 кв. метра жълти павета

04.09.2020 г., с. 4
 

София има в резерв 350 кв. метра жълти павета

6 квадрата изкъртиха протестъри, за да ги мятат по полицаи
 

Столичната община има едва 350 кв. метра от емблематичните жълти павета на склад. Това каза зам.-кметът на София по образование и култура доц. Тодор Чобанов, след като “всенародните въстаници” изкъртиха с колове от знамена и подръчни средства павета, за да ги хвърлят по полицаите на 2 септември.

При кърпеж на участък обаче фирата е около 30%, защото са тежко повредени, счупени и неизползваеми, поясни Чобанов. Жълтите павета на София са

със статут на културна ценност и увреждането им подлежи на санкция

по Закона за културното наследство. Общината заедно със СДВР действа да установи самоличността на тези, които ги къртеха в сряда. Умоляваме гражданите да ги пазят, много са трудни за поддържане и са много скъпи, призова Чобанов.

Цената на златния паваж е 700 лв./кв. м при поръчка от фарбика в Унгария. Скъпо е, защото са направени по специална технология - с мергелова скала, която се намира само в кариери около Будапеща. Изкопаният мергел се стрива на прах, поставя се в калъпче и се изпича в специални пещи при температура от 1300°.

Общината преговаря с фабриката в Будапеща, която е наследник на някогашния производител, за да купи павета от тях.

Едновременно с това се правят опити и за производство у нас, но засега резултатите не могат да доближат автентичния вид на паважа. Иначе производството у нас ще струва по-евтино и подмяната ще става по-бързо, обясни Чобанов.

Любимите на поколения софиянци и гости на града жълти павета са

сравнявани със златните пътеки от “Вълшебникът от Оз”

Силно впечатлен при визитата си през 2015 г. остана американският държавен секретар Джон Кери. Любимите павета на софиянци му напомниха за сцената, в която малката Дороти открива път, направен от жълти павета, който я отвежда до двореца на магьосника. Според градските легенди при заснемането на холивудския филм в екипа е имало много източноевропейци, които се повлияли от софийските павета.

Решението за полагане на златни павета е взето през 1906 г. от тогавашния кмет Мартин Тодоров. Той произнася реч пред общинския съвет за нуждата от нова настилка на калните и криви трасета на софийските улици. Проведен е голям обществен дебат, като вариантите били три - асфалт, каменни или керамични павета. Назначени са две комисии, които доказват предимствата на жълтите павета, но те са много скъпи и поради тази причина общината се насочва към каменните блокчета от сиенит, добиван в каменните кариери на Витоша.

За реализация на настилката, както и за изплащането на започналото мащабно строителство кметът Мартин Тодоров сключва втория (след Димитър Петков)

външен заем за 35 000 000 златни лева с немски банки

Проведен е и търг, който се печели от българска компания, разказа Чобанов. Тъй като в България не е усвоена направата на керамичните павета, ангажирано е специализираното предприятие в Австро-Унгария. Така през 1907 и 1908 г. с керамичен паваж са застлани 59 302 46 кв. м от центъра на българската столица.