Назад

Всеки квартал с паспорт – колко е зелен, застроен и има ли добър транспорт

17.09.2020 г., с. XX

 

Всеки квартал с паспорт - колко е зелен, застроен и има ли добър транспорт

Тези данни ще са водещи при изработването на новия общ устройствен план на столицата

 

ДАРИНКА ИЛИЕВА

Всеки софийски квартал, всяко населено място в Столичната община ще има свой паспорт. В него ще се съдържат данни колко гъсто е застрояването в съответния квартал, дали е достатъчно озеленен, какво е транспортното обслужване, гъстотата на предоставяните социални услуги, наличните икономически функции, демографските характеристики и други параметри. Целта на тези паспорти е да се разбере какво трябва да се поправи в общия устройствен план на София, обясни арх. Любо Георгиев, шеф на общинското предприятие „Софпроект“ и ръководител на екипа на „Визия за София“.

Първата стъпка към новия план на столицата бе приемането на дългосрочната визия за развитието на София. Тя ще е основа за плана, като все още не е ясно дали ще се нанесат само промени в настоящия, или ще се подготви изцяло нов.

„Правим детайлен анализ на територията на цялата община -създаваме паспорти на всеки квартал и населено място, в които отчитаме степента на неговото развитие спрямо целите, заложени във „Визия за София“, как-то и изискванията на плана на София. Тези паспорти ще ползваме не само за да разберем състоянието на средата и степента на изпълнение на общия устройствен план (ОУП), а и за създаването на Програмата за София - плана за интегрирано развитие на общината. През януари и февруари ще проведем консултации в различни квартали по програмата, за да обсъдим предложенията за мерки и проекти с бизнеса, жителите и администрацията. Програма за София ще е първото приложение на визията и ще е документът, който общината ще ползва при кандидатстване за европейски средства в периода 2021-2027 г.“, обясни арх. Георгиев.

Прави се и подробен анализ на кумулативния ефект от строителството в София, за да се разбере дали и как е изпълнен ОУП.

„От опита ни с анализа на квартал „Манастирски ливади-изток“ разбрахме, че в процеса от приемането на ОУП, през създаването на подробен устройствен план (ПУП), издаването на виза за проектиране, впоследствие разрешително за строеж и накрая самото строителство на конкретна сграда има пробойни, които водят до това да има повече от предвидените гъстота и интензивност на застрояване, а съответно и по-малко озеленяване“, каза арх. Георгиев.

„Важно е и да се отбележат ползите от прилагането на действащия ОУП за последното десетилетие. След 90-те години, за да не бъде сред губещите в конкуренцията за финанси, технологии и таланти град, София трябваше да започне енергични промени, за да преживее една нова вълна в градското планиране.

Той регулира строителните дейности, възпрепятства стремежа към максимална финансова изгода на строителния пазар, оптимизира рамката на строителните инициативи, приоритизира определени социални потребности и интереси. Но трябва да отбележим и процесите на възстановяване на частната собственост и обвързаните с тази политика поредица от реституционни закони, оказали негативно влияние върху градското развитие“, смята главният архитект на София Здравко Здравков.

Той обаче е категоричен, че в определени зони има значително натоварване на територията и устройствените параметри там трябва да се коригират

„Смесването на функции е другият необходим, но липсващ фактор, защото дава възможност за спокойно съвместно съществуване на основните функции - обитаване, работа, отдих, обслужване, и намалява паразитния трафик. Затова изменението на ОУП трябва да осигури ревитализиране на съществуващи застроени територии - да се насърчи интериорното развитие във вече застроени постиндустриални терени и такива с отпаднала необходимост - бивши военни поделения, жп ареали и др. Трябва да се преразгледат законовите регулации за урбанизиране на териториите и да се минимизират отрицателните ефекти на градското развитие от различно естество -съхраняване на сгради - недвижими културни ценности, изграждане на социални жилища, създаване на висококачествена градска среда и др. Трябва да се преразгледат и терените, свързани с развитието на града по периферията, които не са обезпечени с транспортни връзки и инженерна инфраструктура. Развитието на градовете към предградията е неустойчива градоустройствена политика, установена още в края на Втората световна война“, обясни арх. Здравков.

В резултат София е получила предградия с ниска плътност, зависимост от личните автомобили и нови квартали, израстващи по периферията в земеделски земи. В същото време през последните 10-15 г. развитието на постиндустриалната икономика е освободило значителна част от градската земя, заета от стари индустриални предприятия.

„Най-впечатляващият пример за уау ефекта е реконструкцията на стара фабрика в Билбао с водещ архитект франк Гери, която незабавно направи града поклонническо място за туристи и архитекти. Други успешни примери включват Docklands в Лондон, преустройството на пристанището на Амстердам, създаването на квартал lies Halles на мястото на стария централен пазар в Париж. Важно е и София да помисли какви действия да предприеме за тези територии“, смята главният архитект.