Назад

Преди 114 години: 35 000 000 златни лева външен заем за жълтите павета и смайваща София

10-16.09.2020 г., с. 14, 15, 16-17

Преди 114 години: 35 000 000 златни лева външен заем за жълтите павета и смайваща София

 

Най-важната съставка е варовикът мергел, или на унгарски „марга", добиван край Будапеща

Не са подарък за сватбата на Фердинанд, а част от визията на кмета Мартин Тодоров за благоустройство

Бомбардирани, крадени, продавани, намирани -безценните блокчета струват 700 лв./кв. м и се правят по специална технология

Градоначалникът бил враг на асфалта и наложил керамичната настилка

 

ХОРТЕНЗИЯ МАРКОВА

С протокол №4 от 23.01.1906 г. Столичният общински съвет упълномощава кмета Мартин Тодоров да сключи от името и за сметка на Софийската градска община заем в размер на 35 000 000 златни лева с емисионен курс 81%, платим в срок от 100 (сто) шестмесечия, или за 50 години. Заемът се освобождава от всички видове налози за всички времена.

С тези пари се финансира строителството на бъдещия модерен, оригинален и смайващ европейски облик на столицата на Княжество България, което включва и изграждането на сензационната настилка на централните софийски улици. Така се дава зелена светлина за полагането (през 1907 г.) на емблематичните жълти павета, внос от Австро-Унгария.

Те стават символ на буйния подем на свободата в тогава най-младата европейска столица, която трябва да докаже, че може да навакса изгубеното време и да възхити с прогресивността си.

113 години по-късно тези парчета от миналото със статут на културни ценности бяха изкъртвани с колове от знамена и подръчни средства, за да бъдат хвърляни по полицаи по време на протестите в София. В същото време Столичната община днес има едва 350 кв. м от жълтите павета на склад, а цената им е 700лв./кв. м от фабрика в Будапеща, наследник на някогашната унгарска компания, която ги създава по специална технология.

Преди години дори учени изследват тайната на легендарните жълти павета, за да могат те да бъдат произвеждани у нас по-евтино. Опитите за производство засега не са така успешни, че да доближат автентичния вид на паважните „кюлчета“.

Около тях витае и легендата, която много столичани предпочитат все още да разказват - че всъщност те са подарък за Фердинанд по случай сватбата му с княгиня Мария Луиза и са израз на неговата мегаломания и вкус към изящното.

Фактите са съвсем различни и заслугата за този луксозен уличен „килим“ е на кмета Мартин Тодоров - смел визионер, готов да гради знаменателни градски архитектурни красоти и удобства, с които да се гордеят столичани.

Заемът, от който има нужда, е вторият външен дълг след този на Димитър Петков, сключен с немски банки. За него е издаден закон, който задължава държавата като гарант и конкретно за какво точно ще се харчат от общината парите. Този заем по-късно донася редица финансови неприятности на общината и е ликвидиран в края на 30-те години от инж. Иван Иванов. Същият през 1934 г. в обстоен доклад разглежда историята на благоустройствената дейност в София от Освобождението до средата на 30-те години и оценява поставянето на керамичния паваж високо.

Мартин Тодоров освен всичко издейства и извънреден, допълнителен бюджет на стойност 29 798 000 лв., като включва изплащането на стария заем от 10 000 000 английски лири (1898) с лихви, разноски и комисиони, изплащането на заем от държавата, финансирането на строежа на Централната минерална баня, на Халите, на пет училища, корекция на Перловската и Владайската река и изграждането на паважната настилка.

Най-пълни сведения за историята на жълтите павета намира и описва историчката Елинка Бояджиева. Първото обсъждане на важността да блеснат централните софийски улици и площади е по време на заседание на общинския съвет на 27 февруари 1906 г.

Кметът подробно разяснява и подчертава нуждата от настилка в три варианта - каменна, керамична и асфалтова. Самият той се обявява абсолютно против грозния асфалт и горещо настоява за каменна или керамична.

Впоследствие са назначени две комисии от специалисти за изчерпателно проучване и заключение, като и двете доказват предимствата на керамичните павета. И тъй като тази претенция е много скъпа, общината се насочва към блокчетата от сиенит, добиван в каменните кариери на Витоша, собственост на общината.

В крайна сметка се взема решение да се разработят поемни условия за отдаване чрез търг на предприемач с конкретна задача - „направата на улиците и площадите в центъра на Стара София с керамична настилка (паваж)“. Търгът се осъществява с „ограничен брой предприемачи" - обявено в поемните условия. Големият победител е „Българското индустриално керамическо дружество Изида“, създадено с протекцията на Стефан Стамболов, който държи индустриалното развитие на страната да фаворизира местната промишленост. Фабриките и ръководството на дружеството се намират на гара Новоселци.

Съгласно поемните условия предприемачът има задължението да бъде вносител, изпълнител и да представлява производителя.

В техническата документация, както и в контракти и преписки на общината жълтите павета се записват като керамични павета или настилка. Само че у нас направата им не е усвоена и не може да се прилага, заради което е ангажирано специализирано предприятие в Австро-Унгария.

Това е неофициална тайна и повече от 100 години се знае само, че жълтите павета са внос, но не и къде действително са се произвеждали.

Чак през 1960 г. мистерията е разбулена от инж. Ст. Симеонов в сп. „София“. Безценната информация за магичната формула на керамичните павета е разкрита от унгарския професор Вашарахой Болдижар.

Най-важната съставка е варовикът мергел, известен в Унгария под името „марга“, който се намира в мина край Будапеща. Изкопаният мергел се стрива на прах, оформя се и се изпича в специални пещи при температура 1300 градуса.

Опити в Унгария показват, че използване на суровини от други места не дават същия резултат.

Архивите крият преписка между „Изида“ и унгарското Koszenbanya Teglagyar Tarsulat Pesten (Пещенско дружество, каменовъглена мина и тухларница), която доказва без съмнение къде са създадени уникалните жълти павета.

Съгласно поемните условия транспортирането на керамичните павета е за сметка на „Изида“, а митническите такси се поемат от унгарското дружество.

У нас технологията на полагането се следи изкъсо. Блокчетата с размери 0,08/ 0,21/0,10 м и дебелина 10 см се подреждат в диагонал по оста на улиците, а в краищата се употребяват петоъгълни блокчета. През 1907 г. са постлани с керамичен паваж 28 400 кв.м, а през 1908 г. - 30 902 м 2.

Изпълнението е определено за качествено и извършено в срок. Луксозно „облечени“ са бул. „Цар Освободител“ заедно с площада пред Народното събрание, пл. „Александър I“, ул. „Мария Луиза“, бул. „Дондуков“ и още редица добре познати улици и площади.

Окончателно павирането с керамични блокчета е завършено през 1909 г., а през следващите години общината трябва да следи за поддръжката и добрия вид на чудната настилка, която е била приоритет и за кмета ген. Владимир Вазов.

Жълтите павета понасят сериозни щети при англо-американските бомбардировки по време на Втората световна война, когато се твърди, че Чърчил е казал как иска да види София като разорана нива. От 14 ноември 1943 г. до 17 април 1944 г. над столицата са предприети 11 въздушни нападения.

Убити, безследно изчезнали и починали от раните си са над 2000 души от софийското население. Близо 1/4 от сградния фонд на София е сринат, като напълно унищожени са Държавната печатница, Областният (Окръжен) съд, Малката баня, Градската библиотека, театър „Одеон“, Юнион клуб, Домът на културата и печата, Артилерийските казарми,

католическата катедрала „Свети Йосиф“ и ми. др. Те не са възстановени. Силно засегнати са Народният театър, Народното събрание, Българската земеделска банка, Богословският факултет, Природонаучният музей, зала „България“, къщата музей „Иван Вазов“, сградата на БАН, Централната баня, Александровска болница.

Въздушните атаки заличават напълно от лицето на града павираната улица „Търговска”, по която са минавали с файтони и високопоставените гост на двореца.

След този ужас, „валял“ от небето, столицата е длъжна да се възстанови и жълтите павета са сред най-приоритетните. Върнат им е здравият и впечатляващ облик.

Мартин Тодоров като кмет освен всичко ускорява строежа на Боянския водопровод, стои зад корекции на Перловската и Владайската реки, удължаването на трамвайните линии, по негово време се откриват Народният театър и болница „Майчин дом“, стартира усилена работа по проектирането на Синагогата, Централната минерална баня и Халите.

От неговия бележит български род от Бесарабия произхожда и Александър Стоянов Теодоров-Балан - първият ректор на Софийския университет. Теодоров е достоен представител на своето семейство, допринесло изключително много за развитието и бъдещето на България.

Без него и неговите братя днес София нямаше да е същата ген. Георги Тодоров - опълченец, участник в Сръбско-българската война, в Балканските войни и в Първата световна война, командващ и армия, и победоносната Рилска дивизия.

Проф. Атанас Тодоров - основоположник на съдебната медицина в България. Именно той доказва, че Яворов не е отговорен за смъртта на Лора.

Инж. Михаил Балански има ключова роля за основополагането на топлофикацията у нас. Участвал е в строежите на Съдебната палата, БНБ и др.

И Мартин Тодоров - виден столичен адвокат, политик, член на Народнолибералната партия. След като Петко Николов изненадващо подава оставка „по лични съображения“, Мартин Тодоров е избран за кмет. Месец по-късно, на 14 август 1905 година, на редовни избори отново е преизбран.

В историята Тодоров завинаги ще остане отговорен най-вече за жълтите павета, върху които ще кипи енергията на столичани десетилетия наред.

През 2015 г. по време на посещение у нас американският държавен секретар тогава Джон Ке-ри изказа силното си впечатление от керамичната настилка, която го накарала да се чувства като в „Магьосникът от Оз“ на Лиман Франк Баум. В книгата героинята Дороти, отнесена от торнадо във вълшебната страна, върви по път от жълти павета, който води до двореца на магьосника.

Керамичните блокчета наистина сякаш са същинско злато

През 2018 г. общинският съветник Иво Божков подава сигнал в прокуратурата, че 8000 тона павета са изчезнали в София. Според неговите думи те са изчезнали за 10 години, а това са огромни щети за общината и столичани. Тогава Божков също така заявява, че е публична тайна, че керамични павета може да се намерят и купят на черно дори онлайн.

През 2019 г. шокиращ кадър показа как двор на частен имот в квартал „Бояна“е застлан с жълти павета.

През май същата година жена си купува ново жилище в квартал „Гео Милев“ и без изобщо да очаква, открива истинско съкровище в двора - 6 кв. метра жълти павета.

Съвестната гражданка не се изкуши да запази скъпернически тази находка за себе си, а върна на общината безценното имане.