Назад

Кварталите на София с енергийни паспорти

29.04.2021 г., с.8

 

Кварталите на София с енергийни паспорти

 

Влизат в интерактивна карта

 

Въпреки увеличаването на консуматорите сумарното потребление на енергия в столицата през 2050 г. ще намалее до 5,4 млн. мвтч/г., поне 1/5 от нея ще идва от ВЕИ

 

Край на брикети, дърва и въглища за отопление

 

Даринка Илиева

Интерактивна карта с енергийните паспорти на кварталите и населените места в Столичната община разработи общинското предприятие „Софияплан“ в сътрудничество със „Софена“. Паспортите показват актуалното състояние и прогнозите за енергийно развитие на всеки квартал до 2050 г.

Всеки от тях включва данни за енергопотреблението по видове източници, количества и дял на мерките за спестяване според спецификата на дадения квартал и очакванията за развитие.

Целта е картата да стане основа за устойчивото планиране на енергийната инфраструктура в столицата, обясняват от „Софияплан“. Анализът е направен по повод актуализацията на Общия устройствен план и разработването на „Програма за София“.

Според изследването потреблението на енергия в България нараства плавно през последните 20 г. с над 20%. Увеличението се дължи на повишения стандарт на живот, закупуването на нови уреди и охлаждането на домовете през лятото.

След 2010 г. обаче се наблюдава забавяне на ръста поради въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сградите, подмяна на уредите с по-висок клас, навлизане на светодиодното осветление, но вероятно и в някои случаи поради енергийна бедност.

Поради тези фактори прогнозата за сумарно потребление на енергия в София е, че въпреки нарастващия брой на консуматорите през 2030 г. то ще намалее до 5,5 млн. мвтч/г., а през 2050 г. - до 5,4 млн. мвтч/г., при сегашно ниво на потреблението от 5,66 млн.

Планира се постепенна трансформация на топлоцентралите с въвеждането на нови екологични технологии и повишаване на производството на еленергия от тях.

Към 2050 г. се очаква спад в използването на централизирана топлоенергия за отопление и топла вода, както и увеличаване на потреблението на възобновяема енергия от слънчеви панели, аеротермални и геотермални източници.

В този период производството на енергия от ВЕИ следва да достигне до 1/5 от общото енергопотребление в столицата. Тази стойност би могла да стигне до 1/3 при реализация на оптимистичен сценарий. Една от възможностите за реализация на ВЕИ проекти е прилагането на модела на публично-частно партньорство и енергийните кооперативи

Целта е да се постигне диверсификация на енергийните източници и понижаване на вредните емисии в атмосферата.

Жилищният сектор е с 40% дял в общото потребление на енергия в столицата. Има много потенциални възможности за промени в сградите от битовия сектор, които да намалят потреблението им на енергия и свързаните с него вредни емисии. Става дума за инсталационно и фасадно обновяване на съществуващия фонд и повишени изисквания за

постигане на нулево потребление при строителство на нови сгради.

Иначе по-голямата част от гъстонаселените квартали на София са обслужени с централно

топлоподаване. Поради естеството на технологиите засега няма други населени места в общината с такава услуга, тъй като е икономически нецелесъобразно развиването на мрежа за малък брой ползватели. Лицензираната територия за пренос на топлинна енергия обхваща голяма част от компактния град, но не го обслужва изцяло. Периферни части като районите „Витоша“, „Банкя“, „Нови Искър“, „Кремиковци“ и „Панчарево“ остават извън границите на лицензионната територия на дружеството, а влизат северната и източната промишлена зона. Промените в устройствените планове и разширяването на града обаче дават основание за промени, пише в анализа.

Броят на абонатите на топлофикацията непрекъснато се увеличава, като за последните 10 г. нарастването е с 6,7%. Но общото количество топлоенергия, потребена от един апартамент, намалява от 8,3 на 6,35 мвтч

и тенденцията е трайна. Според анализа консумацията на енергия за топла вода се увеличава в съответствие с нарастващия брой абонати, а на тази за отопление намалява.

Причините са частични действия за енергоефективно обновяване -основно монтиране на изолация и подмяна на дограма. Заради постоянно нарастващата цена на парното много абонати отопляват само частично жилищата си.

През последните 10-15 г. инвестиционната активност в строителството е най-интензивна в югоизточните райони и планираните зони за разширение на топлопреносната мрежа са насочени към квартали като „Витоша“, „Дружба“, „Витоша ВЕЦ Симеоново“, „Манастирски ливади - запад“ и др.

Обслужени с централно газоснабдяване пък са населените места около града - „Панчарево“, „Нови Искър“, „Витоша“, „Банкя“, по-периферни квартали и индустриални зони в районите „Кремиковци“, „Сердика“, „Надежда“, „Връбница“, „Овча купел“, „Красно село“, „Триадица“, „Лозенец“ и „Младост“. Броят на обслужваните битови абонати е 29 140. Годишното потребление на природен газ в столицата от 2014 до 2018 г. расте значително. Плановете са мрежата да се разшири към вилна зона „Бункера“, около Бизнес парка, „Симеоново“, „Кръстова вада“, „Горна баня“ и др.

Над 55 хил. домакинства пък се топлят на дърва и въглища. В анализа се предлага в Нови Искър и „Ботунец“ да се изградят малки когенерационни топлоцентрали. На практика това означава възстановяване на ликвидираните котелни в тези зони. Концентрация на топлинни товари има и в Банкя. Там може да се търси решение с утилизация на топлите минерални извори, съчетано с изграждане на централизирано топлоснабдяване.

Потреблението на въглища, брикети, пропан-бутан и газьол за отопление и топла вода до 2050 г. се очаква изцяло да се преустанови. Дървата за огрев пък трябва да се заменят с пелети. Потенциалът им се оценява на 647 018 мвтч/г. към 2050 г. Енергийният микс към 2050 г. се очаква да бъде 52% топлинна енергия за отопление, 25% за топла вода, 13% еленергия за уреди и 10% за охлаждане.