Назад

Кристиан Борет, главен архитект на Брюксел: "В Брюксел трансформираме цели зони, без да рушим, просто адаптираме старите сгради за нови функции"

24.01.2020 г., стр. 17

"София създава усещане за отворен град - улиците са изпълнени с хора"

CV

Кристиаан Борет е главен архитект на регион Брюксел от 2015 г. Той е гостуващ професор по градски проекти в катедра „Архитектура и градоустройство“ на университета в Гент, Белгия. От 2006 до 2014 г. е бил главен архитект на Антверпен. Бил е член на борда на фламандския архитектурен институт и на белгийското архитектурно списание А+. Член е и на Международния научен комитет на Европан. Награден е с фламандската културна награда за архитектура.

Той е в София по покана на Здравко Здравков като гост на поредицата форуми „Разговори за града“, която главният архитект на София организира.

ДАРИНКА ИЛИЕВА

-           Арх. Борет, в София сте по покана на главния архитект Здравко Здравков, за да говорите за градското планиране. На София й предстои през тази година много важна задача - да подготви заданието за промяна на общия устройствен план. Какви съвети бихте дали?

-           Освен в Брюксел съм работил и в Антверпен и имам опит по подготовката на мастърпланове. Смятам, че за градското планиране е важно да имате глобалната визия и мастърплана, но това не е достатъчно. Защото често плановете са с добри идеи и обещания. Много важно е да имате и проекти, не просто план. Затова моят съвет е

проектите за града и мастърпланът да са обвързани и да вървят заедно. Тогава планът ви ще е добър. Защото, ако имате план, но проектите ви не вървят, това не работи. И обратното - може да имате добри проекти, но те да не се вписват в цялостната визия за града.

- Разкажете за големите проекти на Брюксел -например превръщането на офис зоната World Trade Center в мултифункционална и развитието на бившата индустриална зона Капа! в място за живеене, за бизнес и за производство?

- В Брюксел една от зоните за стратегическо планиране, която се развива най-много, с много жилищни сгради и услуги, е Kanal. Там е и музеят за съвременно изкуство Kanal - Center Pompidou. (Той се помещава в стари гаражи на „ Ситроен Проектът е иницииран от регионалното правителство на Брюксел - 6.а.) В тази зона се случват много и различни неща. Искаме да уплътним Брюксел, защото компактният град е добър град. Имаме нарастващо население, трябва да строим и точно това правим в Kanal.

Но от друга страна, не искаме само да застрояваме и проектът за World Trade Center е добър пример за преустройство на зона, без да разрушаваме изградените сгради, а само да ги адаптираме към новите нужди на града.

-           Питам ви, понеже София тепърва тръгва по този път - има много части от града, които са само с една функция - само за бизнес или само за жилища. И реално тези места не са активни денонощно, а само в определени часове на деня.

-           Мисля, че монофункционалността е антиурбанистична. Градското планиране е микс от различни функции. Затова казвам, че проектът за превръщането на офис зоната World Trade Center в мултифункционална е добър - защото използва съществуващите сгради, но ги изпълва с нови функции, включително жилища и хотели. Там строителството вече тече, а проектът ще бъде завършен през 2023 г.

-           А каква е ролята на общината в този проект?

-           Трудно е да се определи чия е водещата роля в този процес, защото става дума за сътрудничество между много участници. Но мисля, че точно такова сътрудничество е бъдещето на градскотопланиране.

Например имате архитекти, които искат да променят една зона, местната власт, която задава базисна визия за нея, инвеститори, които искат да развият тази зона, и главен архитект, който обявява конкурс, за да стартира процесът по иновация на мястото.

-           Как се прави планирането на град, който освен столица на Белгия е и столица на ЕС и заради това е и космополитен, разделен на различни части, с много имигранти?

-           Свикнали сме с това разнообразие и то не е проблем. Това е историческо наследство на града. Искаме това разнообразие, работим с него, а не срещу него като нещо, което искаме да премахнем. Малко е като лазаня, защото имаме много пластове и различни нива - квартали, градска управа, Брюксел, Белгия, ЕС, френскоговорещи и т.н. Сложно е.

Например в офис зоната, за която споменах, най-лесното решение беше да се разруши всичко и да се построи наново, но ние търсим комплексност, а не най-лесният вариант.

-           Брюксел има главен архитект от 2009 г. и вие всъщност сте вторият. Кое наложи столицата на Белгия да има такава фигура в градската управа?

-           Да, така е. Брюксел има главен архитект от 2009 г. А в Антверпен например, на който също съм бил главен архитект, е от малко по-дълго - от 2000 г. Така че като цяло тази длъжност е нова за Белгия.

Причината Брюксел да реши да има главен архитект е, че общината е осъзнала, че за да повиши качеството на архитектурата и средата за живот, трябва да има независима и обективна институция, която да прави връзката между политическото ниво и архитектите. Позицията е малко хибридна -главният архитект е назначен от общината, но не й е подчинен, тоест плаща му се, за да критикува.

-           За първи път ли сте в София и какви са впечатленията ви от града?

-           Да, за първи път съм в София. Градът създава усещане за отвореност и равенство. Повечето градове например имат богати центрове и покрайнини, тук не се усеща такова разделение.

-           Разбрах, че сте поискали да пътувате с градски транспорт из София и сте отказали да се придвижвате с кола. Защо?

-           За да усетя наистина София и да я опозная по-добре, защото в противен случай с кола си като в балон. Впечатли ме, че виждам много хора по улиците, и искам да се насладя на тази атмосфера.

-           Макар все още да нямате много впечатления от София, смятате ли, че с Брюксел си приличат по нещо. Имат ли общи предизвикателства двете европейски столици, за които биха могли да си сътрудничат?

-           Брюксел е известен, защото е столица на ЕС. Ако не беше така, може би той щеше да е средностатистическа европейска столица като София. Мисля, че това е общото между двете столици. Другото е свързано с имиджа. Брюксел не е град, който да заобичаш лесно и бързо като например романтична Прага. Тоест нито София, нито Брюксел имат ясен имидж. Но пък точно такива градове могат да бъдат приятно място, в което да живееш.

444 ха производствени зони са потенциалът на София

Потенциалът за развитие на София е в 444 хектара бивши производствени зони и стари жп ареали. Става дума за зоната около Централна гара, „Захарна фабрика“, местността Къро, НПЗ „Хладилника“ и др. Общината трябва да стане оператор в този процес, да насочва правилно инвестициите за съживяване на тези зони. Това заяви главният архитект на София Здравко Здравков на форума „Разговори за града“.

Темата за компактния град той обсъди с главния архитект на Брюксел Кристиан Борет.

Здравков даде пример с оформилата се офис зона на бул. „Цариградско шосе“. Там имало 20 000 работещи и едва 1/10 от тях били и обитатели. Тоест зоната е моно-функционална и не е активна 24/7. Подобна ситуация не бивало да се допуска с НПЗ „Хладилника“, която трябвало да се развива като мултифункционална зона.

„Трябва да използваме потенциала на бившите индустриални зони. Това са места с изградена цялата нужна подземна и надземна комуникация“, подчерта арх. Здравков.