Назад

Главният архитект на столицата Здравко Здравков пред „Труд"

20.07.2020 г., с. 10 - 11

 

Главният архитект на столицата Здравко Здравков пред „Труд":

Ще върнем облика на Стара София с нови стандарти

Няма да задължаваме никой да променя фасадите на сградите, но при ремонти ще се следват определени правила

 

Интервю на НАТАЛИЯ МАЛЧЕВА

Само преди дни Столична община публикува за обществено обсъждане втория вариант на Наредбата за градската среда, чрез която се цели да се изчисти облика на София, да се намери собствената визия, лице и графика на града, които да го превърнат в по-приятен за живеене и по-интересен и красив в очите на гостите на столицата. Наредбата е изготвена след поредица от срещи с професионалисти в различни сфери, които да направят текстовете й по-работещи. Какви са идеите и стандартите, които се разработват, за „Труд" обясни главният архитект на София Здравко Здравков.

 

- Арх. Здравков, каква е новата визия за облика на София, която е поставена на обществено обсъждане през следващите два месеца?

- Концепцията за градската среда залегна в Закона за устройство и застрояване на Столичната община и в последното изменение, което направихме през 2018 г. Смисълът на тази идея е да се създаде система от стандарти, които да оформят облика на града и цялостната му визия. Обикновено дебатът в обществото се води на ниво дали дадено архитектурно решение ни харесва или не. Важно е да създадем система от стандарти, за да сме наясно как и в коя зона какви ще са елементите. В тази връзка започнахме създаването на наредбата. Започнахме с цветовите решения. За градското обзавеждане избрахме нюанс на сивото, наречен в международните каталози простичко цвят номер 7022. Всъщност в този нюанс на сивото освен смесица от бяло и черно се крият още много отсенки на кафявото и зеленото и при различната светлина цветът изглежда по различен начин.Уличните стълбове по ул. „Граф Игнатиев" са решени в този цвят, например. Избрахме го заедно със специалисти от Националната художествена академия, защото е малко топъл и много богат. Подхожда много за градско обзавеждане - лампи, светофарни уредби, перголи. Идеята е този цвят да унифицира. общите решения в града. Създадохме и шрифт за надписите в града, който се нарича „София санс". Той ще бъде разпространен чрез надписите на табелите в града. Влизайки в Лондон и Париж, веднага ясно виждате ясната символика, графиката на града. Всички знаем надписа „Аз обичам Ню Йорк". Тези надписи са знакови за града. Затова и София трябва да има своя шрифт, които да са уникални. Шрифтът е разработен както на кирилица, така и на латиница, с различни варианти. Предложили сме и уеднаквени пиктограми за различни знаци като паркинг или пешеходна алея, например. Постарахме са да транскрибираме и правилно имената на улиците и на забележителностите от кирилица на латиница. Вместо„ul." за улица ще използваме съкращението „st." от английското „street". Табелите също ще бъдат изработени в специалния умбра сив цвят номер RAL 7022. Създали сме и стандарт за спирките на градския масов транспорт, така че да унифицираме елементите им - светлинни табла, кошчета, рекламни пана, будки за продажба на билети. Като сме предвидили вариант за спирките на по-рискови места и квартали в периферията на София, които са изработени от поздрави материали, за да се предпазят от посегателства на вандали. Има идея да бъдат директно нарисувани или брандирани с улични графити като предмет на изкуството. При две или повече спирки да бъдат разположени в модули.

- Ще има ли нови единни стандарти за цветовете и визията на външните фасади на сградите, поне в центъра на София?

- Да. Ние направихме много задълбочено обследване на сградите на четири централни улици, които претърпяха ремонт през последните години и с които мислим да започнем с въвеждането на обща визия. С лазерна 3D технология бе извършено цялостно сканиране на фасадите по улиците „Граф Игнатиев", „Солунска", „6-ти септември" и „Цар Иван Шишман". Чрез облак от милиарди светлинни точки се извлече цялостната информация за първоначалните цветове и архитектурни елементи на фасадите. Този процес ни отне близо година и половина. Като към момента е ясно състоянието на всяка сграда, първоначалната й визия, използваните тогава и впоследствие материали, преустройствата, наслагванията на пластовете на всяка фасада. Така заедно с екип от Националния институт за недвижимо културно наследство създадохме досие на всяка от сградите на тези 4 улици. В него се дават и съответните предписания какви намеси да бъдат разрешени при бъдещи преустройства на тези сгради. Например рекламите да бъдат поставени по образец хоризонтално, така че да не загрозяват фасадите. Ще е ясно къде да се постави фасадното осветление и т. н. Избрали сме 7 цветови гами, които кореспондират с първоначалните оригинални цветове, които са били използвани. Всички те са пастелни тонове, близки до естествените природни багри. И за всяка от тях ще има предписания. За разлика от градове като Париж, в които всичко е едноцветно, София е доста по-пъстра. И за да не създадем допълнително много богата палитра, избрахме да гравитираме към първообраза на цветовете на сградите.

- В какъв срок ще трябва да отговорят собствениците на новите изисквания?

- Идеята е тази информация и задължителни стандарти да се дават на собствениците и при бъдещ ремонт да се спазват предписанията. Така че полека-лека, без натиск, да се промени облика на столицата. Естествено, ако представителите на Общинския съвет решат, могат да гласуват и времеви срок, в който тези промени да бъдат направени. В Москва например са поставили различни срокове за изпълнение на предписанията за различните зона - най- кратки за центъра, най-дълги за отдалечените квартали. Но засега ние предлагаме това да се случва в София при желанието за бъдещи преустройства, които, особено на партерните етажи, се случват много често. И при всяка една трансформация ние ще ангажираме собствениците да спазят новите стандарти. Целта ни е с тази разработка да се върне автентичния вид на Стара София. Това няма да е голяма инвестиция за собствениците, а общата визия създава и придадена стойност. С тази наредба измиваме очите на старите сгради и ги връщаме към духа на Стара София.

- Няма ли да срещнете съпротива от страна на собствениците, предвид че тези инвестиции ще са за тяхна сметка?

- Обмисляли сме варианти да ги стимулираме. Една такава възможност съществува в наредбата за рекламната дейност и преместваемите съоръжения. Можем да дадем право на ремонтиращите сградите за времето на работните дейности по сградата да поставят рекламни транспаранти, от чиято продажба под наем да финансират задължителните преустройства. Предвидена е такава възможност. Чрез тази нова наредба сега всъщност ще дадем възможност на града да започне да се самоизчиства от архитектурните недомислици, натрупани през последните 30 години. В момента има стандарти и контрол само за сградите, които са недвижими културни паметници, докато сега ще обхванем и останалите знакови постройки, построени в духа на следвоенната епоха, които са важни за облика на града. Препоръчваме и използване на материали, които макар и със съвременни характеристики, да работят за връщане на автентичния образ на сградите. Амбицията ни е постепенно да обхванем и други градски елементи. Наредбата, която предлагаме, ще може да бъде допълвана с нови стандарти. Ние стартираме пилотно с проектите за четирите улици, за шрифта, табелите, спирките и цвета на града. Успоредно с това работим за създаване на стандарти за настилките на града - като тротоари, бордюри, използване на различни цветови решения за тях. Имаме работи и по зоните на кръстовищата, така че да направим средата по-достъпна. Факт е, че в града в момента има огромно количество използвани различни настилки. Само в района на храм-паметника „Александър Невски" те са поне 20 вида. Целта е да създадем ясна визия и правила по отношение на оформяне на средата.

- Имате ли вече идея за това какви настилки ще използвате?

- Все още се обсъждат възможностите, но е сигурно, че ще тръгнем от направеното в тази наредба зониране - разделяне на столицата на 7 зони - от идеалния център към периферията. За всяка от тях ще има различни стандарти и критерии, като най-строги ще са изискванията в зона 1 - идеалният център и историческата среда с четири лъча - до НДК, Лъвов мост, площад „Възраждане" и Орлов мост. Задължително ще се запази автентичният вид на гранитните настилки, положени преди 1944 г., защото те са недвижима културна ценност. Ще останат естествено и жълтите павета. Ще бъде създадена и единна визия за кошчета, пейки, бордюри, шахти. Може би по-нататък ще мислим и за правила, ограничаващи светлинното замърсяване. Или пък за озеленяване на външните фасади.

- Идеята е да запазите жълтите павета, но има ли кой да ги нареди правилно и откъде да ги поръчате?

- Знанието за нареждане на павета като че ли наистина е изчезнало. Правим проучване за изработка на павета, имаме различни мостри - произведени в Унгария. Те отново са гладки и мислим и за подобряване на хлъзгателната им повърхнина. Правим проучвания.

- Какви ще са задължителните стандарти за историческия център на София?

- Ще се направят индивидуални проекти за визията на градското обзавеждане - кошчета, стълбове, пейки и т. н. Критериите за качеството и цвета на полаганите настилки ще са по- високи отколкото за останалите зони на столицата. Оформлението на фасадите вероятно ще бъде разработено и за други улици в центъра, по които предстоят ремонти. Дълго проучихме опита на над 10 световни знакови градове като Париж, Виена, Москва, Копенхаген, Ротердам, Торонто, Варшава и сме опитали да вземем и съчетаем най-добрите елементи.

- Не пречи ли на облика на града и проблемът с паркирането и спрените по улици и тротоари автомобили?

- За съжаление подземното паркиране не успя да привлече инвестиции, защото е скъпо вложение с много трудна възвращаемост, предвид наличието на безплатни места за паркиране в близост. По отношение на системата за надземно паркиране концепцията ни е да има паркинги в близост до станции на градския транспорт, така че да се създаде транспортен хъб. Още в плана на София през 1938 г. тогавашният кмет Иван Иванов обяснява, че при 2500 коли и камиони, в някои пресечки движението е много затруднено. И се пита какво ли било движението в София при 10-20 000 автомобила, а сега в столицата те са близо 1 милион. В момента работим в районите „Сердика", „Подуене" и „Студентски" за определяне на места за подобни паркинги. Проучваме и възможности за механизирани системи за паркиране. В града има и проблем с липсата на свободни терени подходящи за изграждането на паркинги, а и няма положителна обществена нагласа за построяването на такива. Търсим и общински терени, които да предоставим на принципа на публично-частното партньорство на инвеститори, които да изградят паркинги и да ги стопанисват за срок от 20-25 години, като след това останат общинска собственост.

- Коя ще е следващата пешеходна улица на София?

- Личното ми убеждение е, че трябва да се създават пешеходни маршрути, които са свързани един с друг. И затова беше създадена частта от ул. „Съборна", която да свърже Градската градина с площад „Св. Неделя". Така че от там, през бул. „Витоша" и НДК, да продължим маршрута до Княжевска градина. През уикенда и за специални събития ще затваряме и ул.„Цар Иван Шишман" в участъка от ул. „Юрий Венелин" до ул. „Граф Игнатиев", както и участъка на ул. „Иван Вазов" от ул. „Кузман Шапкарев" до ул. ,,6 септември". Но е важна концепцията за цялостно свързване на зелените пространства с пешеходни връзки. Целта ни не е да създаваме проблеми на живущите, а да има логика в пешеходното придвижване.

- Какви са основните дефекти в архитектурното развитие на София и могат ли те да бъдат превърнати в ефекти?

- Сериозен дефект в историческия център са опитите за умишлено създаване на контраст между автентичната и модерна архитектура. Според мен новите сгради трябва да са повлияни и в унисон с контекста на традиционната градска среда. Не възприемам идеята за самоцелно търсен контраст между старо и ново. Модерната архитектура има място в града, но тя може да не е много бъбрива, да е достатъчно деликатна и така да се е вмъкнала, че да се впише в средата. Не казвам, че трябва да правим архитектура като преди сто години, но може модерното да се направи така, че да има връзка и да е респектирано от средата. Също така не възприемам архитектурата изцяло от стъкло. В момента има тенденция в много европейски градове за въвеждане на максимално допустим процент от фасадата на сградата, който да е изпълнен със стъкло. Освен екологични проблеми „преостъкляването" създава физически проблеми с отраженията. Като лош и куриозен пример е т.н. небостъргач „Walkie Talkie" в ситито на Лондон, който през 2013 г. чрез насочване на слънчевата светлината разтопи паркиран недалече автомобил. Затова и се създават правила за ограничаване на светлинното замърсяване и дори реконструиране на такива сгради. А когато има ясни стандарти и правила в един град, инвеститорите ще се съобразяват с тях.

 

Нашият гост

АРХ. ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ е роден на 27 септември 1972 г. в град Плевен. Завършва магистърска степен по архитектура в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в Катедра „История и теория на архитектурата". Дипломира се с проект за търговски център, за който получава Наградата на Камарата на архитектите в България. Владее английски и руски език.