Назад

10 истории за Силва Зурлева


31.12.2020 – 03.01.2021 г., с. 64-65

 

10 истории за Силва Зурлева

 

На 1 януари 2020 г. нелепо и внезапно си тръгна от този свят фината и изключително обаятелна Силва Зурлева. Тя е човекът, който на практика превърна Нова тв в голяма и конкурентна медия. Притежаваше и журналистически, и бизнес усет за това. Същевременно обаче беше емоционална, добра, състрадателна и с огромен афинитет към изкуството.

10-ина нейни най-близки роднини, приятели и колеги прибавят по още един щрих към образа й, като разказват своята история за нея година след ненавременната й смърт.

 

Дъщерята Мила Зурлева: Обичаме те сега, завинаги, че и след това

 

Измина 1 година без най-искрения и ценен приятел, майка, сестра, баба на сина ми Алексей и съпруга. В началото минутите бяха дни, а дните - години, но постепенно се изправих и реших да взема живота в свои ръце.

Майка ми винаги ми казваше „бъди щастлива“, но аз не влагах смисъл в думите й. Разбрах какво е искала да ми каже чак когато я загубих. Направих някои кардинални промени, поех нова позиция на работното си място и последвах сърцето си. Съжалявам единствено, че не бях до нея в последните й часове, за да й кажа: „Благодаря ти, мамо, че с татко ме отгледахте, възпитахте и ми дадохте шанс, който едва единици получават в живота, дължа всичко на вас!“ Винаги ще живееш чрез мен, Алек, леля Нели, Силвето (братовчедка ми) и тати. На всички много, много ни липсваш. Обичаме те сега, завинаги, че и след това (както бе казал Мечо Пух).

 

Михаела Калайджиева: Любов, приятелство, чувствителност, пътешествия

 

Това са думите, които описват Силва. Има и още много, но като че ли в тези е най-много Тя. С нея се познаваме от 2005 г., но станахме истински близки в Сицилия през 2012-а. После започнаха пътуванията, почти всеки месец някъде - аз, тя и Роси. Беше вълшебно, някак бяхме на една вълна. Пиехме вино в Южна Франция, разхождахме се из Венеция, хранихме монасите в Бирма, опитахме нощния живот в Шанхай и Хонг Конг, разгледахме всички Буди в Тайланд, обиколихме Лаос, наслаждавахме се на концерти в Лондон и на още много места, пеехме в Ковачевица... Нямаше нещо, което да не ни носи наслада, когато бяхме заедно. Говорехме за всичко, нямаше теми табу. Тя беше чувствителната, аз - прагматичната. Някак се балансирахме.

Когато се раздели с Нова тв, отиде в нейната Ковачевица. Там беше щастлива. Последното съобщение оттам беше: „Скъпа, пак съм щастлива. Работя в кухнята в кръчмата на братята и се чувствам много добре. Беля чесън и чистя манатарки... с килограми. Пак съм жива.“ Истината е, че прие много тежко раздялата си с „Нова“. Там беше животът й.

 

Росица Лисичкова: С респект към човека - така общуваше с всеки

 

С отношение и с респект към човека - така общуваше Силва и с жената, която продава цветя на улицата, и с министри, и с публични личности.

Имаше невероятен усет за красивото. Беше страстен почитател на операта, изкуството, поезията. Издаде стихосбирка на Борис Христов, даряваше на много хора, усети ли нещо, което да я докосне. Беше изключително щедър човек. И отдадена на пътуванията, но винаги ги съчетаваше с това да види част от културата на другите страни.

Нас ни събра едно шеметно пътуване в Сицилия - много красиво и зареждащо. Тогава се открихме няколко приятелки и впоследствие много пътувахме заедно.

А двете почти не е имало седмица, в която да не сме били или на театър, или на концерт, или на изложба. Даже ни се подиграваха от компанията, че сме всеядни по отношение на културни събития.

Едно от най-хубавите пътувания за нея беше в Милано. За рождения й ден й подарихме билети за Миланската скала да гледа „Турандот“ - това беше любимата й опера. Впрочем на мен и на нея ни казваха пучиниските, защото сме почитателки на Пучини.

Сравнително скоро бяхме на опера във Верона, гледахме и Верди, и Пучини. Там разбрахме, че има фестивал на Пучини в Tope дел Лаго - там, където той е живял. На майтап си казахме: „А, ние не си тръгваме, от Верона директно заминаваме за фестивала“. Бяхме купили и билети, но тя не можа да отиде на този фестивал. Имахме още набелязани неща, които се надявам заради нея да ги реализираме след време.

Беше изключително верен и отдаден приятел. Последните есемеси, които е пращала, са и до мен, затова не мога да не съм й признателна за отношението й. Надявам се да е на по-добро място.

 

Траяна Орфаниду: Раздаваше се безрезервно, беше приятел

 

За мен Силвето беше приятел.

Приятелството не е само срещи на чаши кафе и приятни женски разговори. То е отговорност, преданост, искреност, толерантност и най-вече готовност да жертваш личното пред приятелските нужди и желания. Това беше Силва за мен и за всички, които бяхме нейни близки приятелки.

Тя притежаваше изключителна чувствителност и чувственост, които всеки търси да получи и тя му ги даваше безрезервно. Липсва ни много.

 

Сестра й Нели Шалева: Люшкала е кошчето ми, после ми даде първите книги

 

Моята връзка със Силва започва от самото ми раждане. Ние сме били много бедни, живели сме в малка къщичка. Когато съм се родила - разликата ни е 4 години, тя е люшкала кошчето ми с крачето си, когато се уморявали ръцете й. Проходила съм с нея. После тя ми даде първите книги, тя ме възпита. Беше ми като втора майка.

Дъщеря ми се казва Силва заради нея. Преди 2-3 години двете й подарихме звезда с нейното име и сега понякога си говорим, че тя може да е там.

Не спирам обаче да се питам дали приживе направих всичко за нея като сестра, за да се чувства тя добре. И се страхувам хората да не забравят какво тя направи за Нова тв, защото за нея телевизията беше всичко.

Веднъж беше забравила портмонето си вкъщи, а в кабинета й в Нова тв влязъл човек и паднал на колене. Обяснил й, че е от Видин и пристигнал с влака, за да помоли за пари назаем - искал да плати отоплението вкъщи. Точно тази зима беше много студена и снежна, а човекът бил чул колко добра е Силва. Тя отишла в счетоводството и изтеглила авансово заплатата си, за да му я даде.

 

Йорданка Фандъкова: До последно отдадена на каузи

 

За мен Силва Зурлева е човек, който до последно бе отдаденла различни каузи в подкрепа на деца и творци. Тя бе един от най-големите поддръжници на кампанията „Българската Коледа“ от самото начало, каза столичният кмет Йорданка Фандъкова.

Тя разказа как Зурлева е подкрепила издаването на книгата „Къща отвъд света“ на Георги Данаилов след смъртта му, както и издаването на стихосбирката на Борис Христов „Вечерен тромпет“.

„Последната кауза, по която работихме заедно, е свързана с достигане на филма и неговия екип „Доза щастие“ до максимално повече ученици в София, а с Министерството на образованието - и в цялата страна.

Работният екип, в основата на който беше тя и фондацията на автора на книгата „Падение и спасение“ Весела Тотева, подготвихме и започна реализацията на срещи на искрено и силно отдадения екип на филма - Валентина Каролева, Яна Титова, Александър Алексиев с ученици“, спомня си Фандъкова.

 

Георгиос Зоис, бивш изпълнителен директор на Нова тв: Направи малко чудо с Нова тв

 

За Силва мога да напиша цяла книга.

Тя беше голям приятел, невероятен колега, най-добрият човек, на когото можехме да разчитаме като компания в работата ни. (По това време собственик на Нова тв е гръцката компания „Антена“, която идва в България благодарение на Силва -б.р.)

Тя беше честна, отговорна и успяваше да наблюдава всичко в телевизията, политиката, навсякъде. Това, което успя да направи с Нова тв, беше малко чудо. Много от нещата, които се случиха с телевизията, бяха заради нея.

Като човек се грижеше за всичките си приятели, роднини, колеги. Също и за бедни хора, но никога не го афишираше. За това знаеха само тя и тези, на които помага.

За съжаление, животът й спря по най-неподходящия начин и сякаш сложи началото на лошите неща на 2020-а. Все още имам номера на моята Силва в телефона си. Бях близък приятел със съпруга й Минко, познавах и дъщеря й. Свързват ни и хубавите, и лошите неща, които сме преживели заедно в общата ни работа.

Понякога се обаждам на наша колежка да купи цветя от мен, за да ги остави на гроба й, тъй като коронавирусът направи пътуването невъзможно. Силва имаше умението да тръгне от нещо малко и да спечели голямата битка, така както правят всички велики хора.

 

Венелина Гочева: Чувстваше се нужна, когато трябваше да помогне

 

Тази кошмарна година започна на 1 януари с новината, че я няма. Стотици пъти си представям как свръхемоционалната Силва щеше да преживее всичко, което в този COVID ад се случваше с приятелите й, семейството, непознатите...

Защото тя се чувстваше изключително нужна, когато трябваше да помогне на някого. Правеше го с такъв хъс, какъвто никога не си позволяваше да използва, когато самата Силва имаше проблем.

Мечтаеше след изтощителния 25-годишен телевизионен маратон да редактира книги. Това й даде доза спокойствие и отговора на една от трите гатанки на любимата й Турандот. „Какво изпълва постоянно сърцето на човека? - НАДЕЖДАТА.“

Дано оттам, където Силва ни гледа, да се виждат само хубавите неща, които се случват тук. За да продължи да се усмихва, щастлива, че се е погрижила за целия свят.

 

Продуцентът Магърдич Халваджиян: Беше пич и твърде емоционална за вълчия свят

 

Навремето продуцентската ни компания влезе в Нова тв на куц крак. Правехме „Господари на ефира“ в Тв7, когато ми се обадиха, че Георгиос Зоис (по онова време изпълнителен шеф на Нова тв - б.р.) иска да ме види. Беше заради издание на „Стани богат“, в което някой от публиката кашляше и зрители го бяха уличили, че подсказва.

Зоис ми обясни, че това е въпрос на разследване и по-скоро не искаше да му даваме публичност.

Ядосах се, станах и му казах, че се надявам да не се видим никога повече по никакви поводи. И си тръгнах. Малко по-късно Силва ми се обади, че искат да купуват „Господарите“.

Впрочем тя ме запозна и с Бойко Борисов, който тогава беше главен секретар на МВР. Бях се обърнал към нея телевизията да помогне, тъй като полицията не искаше да ни съдейства в „Господари на ефира“, когато уличавахме мошеници. Не ни вземаха на сериозно.

Половин час след като говорихме с нея, тя се беше чула с главния секретар, който веднага откликна, тъй като според него мошениците трябва да бъдат показвани.

Силва беше пич.

Тя приемаше нещата много емоционално в този вълчи свят, в който живеем. Възхищавах й се затова, че човек с такава дълбока емоционалност може да е на тази позиция и да върши тази работа.

Убеден съм, че за нея това е било 5 пъти по-трудно, отколкото за друг човек, който е опериран от чувства и емоции.

 

Галина Трудова: С финес караше куп силни мъже да я следват с усмивка в най-голямата българска медия

 

Едва ли мога да изразя с думи колко велика беше Силва и колко липсва на всички, които бяха достойни за нейното приятелство! Помня чудесно първата ни среща, когато най-сетне ни представиха една на друга преди много години..

Бях слушала и чела за нея, мислех, че съм подготвена, а всъщност тя ме порази и остави безмълвна... Каква великолепна жена, толкова красива с прозрачната си фина кожа, топли, усмихнати очи и безупречен стил.

Носеше наниз от огромни перли, копринена рокля в любимото й тъмносиньо, движеше се и излъчваше финес на благородна дама, каквато всъщност и беше! Още тогава знаех, че тя ще стане моята муза... Това беше съвършен момент за мен! Толкова бях впечатлена, че чак се страхувах да бъда в обкръжението й, преди да стана достойна за нея! Много скоро, опознавайки я, започнах да осъзнавам какво кара всички около нея да притихват.

Силва имаше огромно, нежно сърце. Тя беше и най-щедрият и мил човек, когото бях срещала. Нямаше благородна кауза, страдащо дете или нечия болка, която тя да подмине.

В същото време управляваше с лекота най-голямата българска медия - нейно творение всъщност. Всеки ден се наслаждавах на финеса, с който караше куп силни мъже да я следват с усмивка!! Силва беше роден лидер! Тя беше мой верен приятел, мой ментор, мой пример за всичко. Мина почти година, чух я последно на този ден. И сега говоря с нея често, греди всяко важно решение мисля как би постъпила Силва. Мога ли да бъда достойна като нея?