Назад

Реставрират античния мавзолей „Лозенец", отварят го за посетители

17.09.2019 г., с. XXXII

 

Реставрират античния мавзолей „Лозенец", отварят го за посетители

Крепостта „Урвич" става крайградска зона за отдих и образование

 

ДАРИНКА ИЛИЕВА

Късноантичният мавзолей в „Лозенец“ ще бъде реставриран, а след това ще се превърне в една от новите атракции за туристите в столицата.

„Ще социализираме една знакова старина на София -късноантичният мавзолей е изграден от богата сердакийска фамилия в средата на IV в. Обектът е изключително интересен, един от най-големите от този тип, откривани у нас, с дължина около 30 метра и голяма банкетна зала. Проектът предвижда реставрацията на самия мавзолей, изграждане на околното парково пространство и малък летен детски център. В перспектива искаме да свържем цялата зона с Южния парк

За целта ликвидирахме и предвидени в миналото застроителни планове за кооперации в зоната“, обясни зам,-кметът на София по култура и образование доц. Тодор Чобанов.

Проектът е за близо 1 млн. лв., като 430 000 лв. от тях са безвъзмездна финансова помощ. Очаква се още през есента на следващата година късноантичният мавзолей да бъде отворен за посетители, след като археологическите проучвания са направени още през 2001 г.

Иначе тази година Столичната община инвестира 250 000 лв. за проучвания на неолитното селище в „Слатина“, римската вила в Мировяне, градската базилика на пл. „Света Неделя“, Кремиковския манастир. Едно от най-големите открития през този археологически сезон в София безспорно е скелет на 7600 г. То е на екипа на проф. Васил Николов, който отдавна проучва неолитното селище в „Слатина“. То е изключително, защото това е едва третият гроб, намиран в селището, което се е простирало на 80 дка. А запазеният скелет на една от първите софиянки ще даде възможност да се направят анализи, които да дадат информация за хората, положили началото на първата европейска цивилизация.

До момента екипът на проф. Николов разкри две големи къщи от 117 и 147 кв. м, както и една от почти 300 кв. м. Знае се, че селището е било оградено с концентрични ровове, които са имали предпазни и магически функции, а в тях са извършвани жертвоприношения. Сред новооткритите находки са костна лъжица и керамични съдове, части от култови масички и др.

Друго важно откритие са разкритата част от северната стена на Сердика и външната, която е била пред нея. Те обаче са в частен обект, чийто собственик смята да строи хотел.

„Всичко ще бъде запазено на място. Собствениците на терена ще ги интегрират в бъдещата сграда като част от нея и ще привличат по този начин туристическия интерес. Разбира се, ще има свободен достъп, това ще е сграда с обществено предназначение - вероятно хотел, който по този начин получава възможност да изпъкне с експонирани римски древности“, обясни доц. Чобанов.

От догодина започва работа и по превръщането на крепостта „Урвич“ в крайградски обект за отдих и образование.

„В ход е подготовката за проектиране на галерия за съвременно изкуство в подземията на мавзолея

Вероятно проектирането ще бъде част от цялостния конкурс за тази зона, която трябва да се обнови в следващите години, като обаче изцяло запази елементите с ценност като жълтите павета. Отваряме за посещения и зоната на ларгото под „Мария-Луиза“, която и сега може да се види по заявка. Ще представим там информационна система и артефакти, открити при разкопките на града. Те ще се впишат в съхранените на място късноантични сгради“, разказа доц. Чобанов.

Над 100 000 души годишно посещават общинските музеи в столицата. Голям е и интересът към парка "Врана", чийто градини всяка година разглеждат около 50 000 души.

 

Академик Пламен Карталов, директор на Софийска опера:

Имах вдъхновението да превърна исторически места в точки на културата днес

Времето на целия ми съзнателен живот е свързано със София. Обичам я, защо-то съм имал вдъхновението да превърна места на историческия център в знаци на съвременната ни култура.

„Опера на площада“ се стана магнит за културен туризъм. Спектаклите на открито и сградата на Софийската опера дадоха нова визия за съвременната столица.

София може достойно да се конкурира с градове като Виена в културния живот.