Назад

1923 г. - трагичен експлозив в центъра на София

30.08.2019 г., с. 19

 

1923 г. - трагичен експлозив в центъра на София

Случката преди близо 100 г. напомня скорошните взривове в завод „Арсенал"

 

Д-р АЛЕКСАНДЪР МИРКОВ

Участието на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз довежда до втората национална катастрофа. След подписването на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919) разположените у нас власти на Съглашението налагат редица санкции над българските държавни и военни институции. Сред тях е и конфискацията на всички експлозивни материали, които се използват от армейските подразделения. Една част от тях е унищожена, друга е прехвърлена на териториите на страните победителки, а незначителни обеми са предоставени за продажба на частни лица. Те ги използват за чисто търговски цели.

В пригодени помещения снарядите се „разредяват“, при което се отстранява експлозивът, а медните и други части се претопяват или продават на килограм. (Защо ли това така напомня за скорошните взривове с жертви в завод „Арсенал“ почти 100 г. по-късно? Взели ли сме си поука? - б.р.)

С подобна дейност се занимават в леярно-стругарската работилница, която се помещава в сграда на ул. „Антим “ 49 в столицата. Тя се намира в стария софийски квартал „Юч Бунар“ („Три кладенеца“). Успоредна е на бул. „Христо Ботев“, пресича популярните софийски улици „Пиротска“ и „Цар Симеон“ и е близо до централните части на София. Предприятието е собственост на Георги Г алицки, Христо Танев и Никола Милков. Тартор е Галицки. По време на Първата световна война той работи в артилерийски арсенал и там се запознава с устройството на бойните снаряди и тяхното съдържание. Решава да приложи на практика своите познания.

Собствениците започват да изкупуват шрапнели от арсенала за разфасоване.

Заедно с това те складират нелегално и голямо количество пироксалин в мазето на леярната. Именно той ще бъде причината за жестоката трагедия.

Малко след 8 часа сутринта на 5 януари 1923 г. по ул. „Пиротска“ цари обикновеното всекидневие. Чиновници и работници бързат към работата си. Изведнъж откъм ул. „Антим “ се чува силен взрив, който разтърсва София. Районът наоколо, който е само на няколко крачки от Първи полицейски участък, се покрива с облаци прах на височина няколко десетки метра. Чуват се писъци за помощ и охкания. Минувачите по околните улици започват да бягат панически в различни посоки. Настъпва голяма суматоха. След десетина минути гъстата пепел се разчиства и се разкрива грозна картина. Работилницата и двуетажна сграда, която е прилепена до нея, са изравнени със земята. Още седем къщи са с разрушени покриви и издънени стени. Покъщнината е разхвърляна по дворовете и на улицата.

Повече от десет семейства остават без подслон

Джамовете на магазините от съседните улици са изпочупени. Пада мазилката на сгради, които отстоят на 300 метра от местопроизшествието. Материалните загуби са огромни.

Човешките жертви са неописуеми. Забелязват се разчленени тела с разкъсани глави и крака. Всички работници, които в момента на експлозията са в леярната заедно със собственика Галицки, загиват. Убити са и граждани, които живеят в съседство до работилницата. До обед стражари и войници изваждат 14 трупа

Части от разкъсани тела са намерени на 100 метра от мястото на взрива. Пожарникари с лопати усърдно ринат руините, за да търсят затрупани жертви. Следствените власти трудно установяват самоличността на загиналите. Ранените са повече от 100 души. Те са откарани в Александровската болница и в близка амбулатория за оказване на първа помощ. Двама от тях умират по пътя.

Трагичният инцидент предизвиква неподправената съпричастност на столичани. За нещастното събитие е известен и дворецът. В ранния следобед княгините Евдокия и Надежда посещават ранените в Александровската болница. Разговарят надълго с тях и се информират за здравословното им състояние.

В домовете на собствениците Танев и Милков са извършени обиски. Двамата са арестувани и отведени в Първи полицейски участък. Става ясно, че съседи нееднократно са отправяли сигнали, че в работилницата се съхраняват сандъци с експлозивни материали

Ала не се извършват никакви проверки. Според свидетели в леярната е царял пълен безпорядък и навсякъде се забелязват пръснати запалителни вещества. Мястото на експлозията е заградено с дъски. Поставени са постове от стражари. Следователите откриват под развалините от работилницата два плитки кладенеца, облицовани с каменни плочи. В тях се съхранява експлозив от 75-сантиметрови снаряди и това показва, че леярната е изпълнявала пиротехнически функции. Специалисти преценяват по силата на взрива, че избухналият пироксилин е бил около 200 килограма. Изказва се предположението, че експлозията е предизвикана от човешка грешка

Не се изключва вероятността това да е удар върху детонатора на някои от снарядите или непохватно манипулиране с пикриновата киселина.

През февруари 1923 г. следствието по катастрофата на ул. „Антим “ приключва. Съдебният следовател Дончо Петров представя материалите на прокуратурата при Софийския окръжен съд за възбуждане на углавно престъпление срещу собствениците на работилницата. Те се обвиняват в небрежност при съхраняване на експлозиви в центъра на града. Законът предвижда наказание от 3 до 5 години. В тази връзка градоначалството издава нарочна заповед. С нея се разпорежда всички търговци и частни лица в столицата, които притежават огнестрелни и взривни вещества, да подадат в рамките на един месец писмена декларация до градската управа. Където се намерят недекларирани или укрити товари, те ще бъдат конфискувани, а отговорните лица ще бъдат поставени под съдебна отговорност. Трагедията предизвиква и смяна на градоначалника на София. На мястото на Тодоров е назначен генерал Панталей Ценов.

Загубите от експлозията се оценяват на 15 и 20 милиона лева. Столичната община предприема мерки за подпомагане на пострадалите. На всяко от потърпевшите семейства е отпусната помощ от по 50 000 лева. Останалите без покрив са настанени временно в училището „Константин Величков“. Други се приютяват при роднини и близки. Общинските власти и вътрешното министерство по-късно им осигуряват безплатни квартири. Дирекцията на държавните дългове издава платежна заповед за предоставяне на преживелите катастрофата 1,5 милиона лева според констатираните повреди от специално създадената за това комисия. (Да ви напомня за случая в Хитрино - б.р.). Обществени организации и благотворителни дружества събират средства, за да ги подкрепят.

Животът на столичани отново навлиза във всекидневния си ритъм. Скоро трагичният инцидент на ул. „Антим “ минава в числото на скръбните спомени. А един от жълтите всекидневници публикува статия с циничното заглавие „Всяко чудо за три дни“.