Назад

Раднево бие по заплати Пловдив, а Козлодуй - София

В 20 икономически центъра се произвежда 85% от продукцията на страната, там влизат 81% от чуждите инвестициите

ХРИСТО НИКОЛОВ

Две сравнително малки общини, в които обаче има развита енергетика - Раднево и Козлодуй, бият по средни заплати големи индустриални центрове в България като Пловдив, Варна, Стара Загора. А заплатите в Козлодуй изпреварват дори тези в столицата

Това показват данни от ново изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), представено в четвъртък: „Икономическите центрове в България".

В Раднево и близкото до него Гълъбово са разположени най-големите мини в страната - „Марица- изток", и най-големите тецове, които произвеждат почти половината от тока в България. Средната заплата в Раднево например е 1053 лв. и това класира общината на трето място след Козлодуй и столицата.

В община Козлодуй според изследването средната заплата е 1465 лв., докато в столицата е 1174 лв.Това се дължи изключително на атомната централа, в която и за която се труди половината от работоспособното население на общината - 4900 човека от общо 10 000. В самата централа средната заплата е около 2000 лв., а в някои специфични дейности достига дори 3104 лв., но все пак такива заплати получават сравнително малко хора, е отбелязано в изследването.

Все пак средната за община Козлодуй заплата е с 25% по-висока от втората за страната и с около 66% над средната за България. Разликата с Хасково, който е икономическият център с най-ниско средно възнаграждение, е над 2 пъти.

Анализът на ИПИ определя двайсет икономически центъра в страната, в които се правят 85% от продукцията на България и които привличат работната ръка от околните общини.

Тези центрове обаче далеч не съвпадат с големите областни градове и нямат връзка с административно-териториалното деление на страната.

Освен София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Велико Търново, Благоевград и Плевен сред развитите икономически центрове са и Козлодуй, Раднево, Севлиево, Сопот, Казанлък, Търговище, Шумен, Пазарджик, Ямбол и Хасково.

В тези градове има развита промишленост, което кара над 10% от населението на околните общини да пътуват всеки ден на работа дотам и обратно.

Освен това всички те заедно привличат 81% от чуждите инвестиции в страната и в тях се правят три четвърти от всички разходи в държавата за дълготрайни материални активи.

Другата им характерна особеност е, че безработицата в тях е много ниска. Рекордът в това отношение принадлежи на София с нейните едва 3,5 % безработица. В Севлиево е 4,9%, а във Велико Търново - 4,2%.

От изследването на ИПИ излиза, че тези 20 икономически центъра се събират върху едва една трета от територията на страната, макар че в тях живее над половината от населението на България.

Другата характерна особеност е, че между икономически развитите центрове в Южна България има връзка и те са много близо разположени, почти преливайки се един в друг. Общо-взето, следват трасето на магистрала „Тракия". Докато в Северна България икономически развитите центрове са като острови и почти нямат връзка помежду си. Там са Плевен, Козлодуй, Русе, Велико Търново, както и Варна, която е много близо до Добрич, Шумен и Търговище

„Това навежда на мисълта, че икономическите центрове се обособяват около добри пътни артерии и че магистралите са част от решаването на проблеми, свързани с икономическото развитие", каза при представянето един от авторите на изследването -старши икономистът на ИПИ д-р Десислава Николова. Според нея с изграждането на магистрала „Струма" е напълно възможно и Югозападна България да развие повече близко разположени силни икономически центрове, защото в момента там силно развит е единствено Благоевград, който привлича работната ръка от съседните Симитли и Кочериново.

Хасково например според Николова дължи развитието си през последните няколко години почти изключително само на магистрала „Марица".

Според Николова постепенното сближаване между икономическите центрове в Южна България няма нищо общо с парите, които евентуално са дошли в тези региони по линия на европейските програми за сближаване.

Перник е общината с най-силно развита нетна трудова миграция в страната т.е. най-голям дял от населението й пътува всеки ден навън - предимно до София, за да работи. В същото време самата община Перник привлича работна ръка от съседните на нея общини и това прави софийския икономически център най-големия в страната. Според изследването там към края на 2015 г. са произвеждани 43% от общата продукция в страната, докато четири години по-рано продукцията е била с 1 процентен пункт по-малко - 42%.

Центърът около Пловдив, който е вторият по големина в страната, обхваща 12 общини и в него се генерира една десета от производството в България. Този център, който почти се е слял с Пазарджик, отбелязва едни от най-високите темпове на растеж през последните 5 години. През 2015 г. например там се е произвеждала с 39% повече продукция в сравнение с 2011 г. Това е вторият най-голям ръст след този за икономическия център около Русе, където за същия период е бил 40%.

Според изследването на ИПИ Стара Загора, в която има цели четири икономически развити центъра -Стара Загора, Сопот, Казанлък и Раднево, се оформя като естествен индустриален център в Южна България.

Ако местната власт успее да разработи добре замислената индустриална зона „Загоре" по подобие на пловдивската „Тракия", това ще превърне областта в отделна нова инвестиционна дестилация, което ще задържи много работна ръка в региона, както това стана с Пловдив, се казва в изследването.