Назад

Показват спасените съкровища на изложба

07.11.2018 г., стр.6

Полиция гепи 300 реликви на път за чужбина

МВР: 25 000-30 000 са действащите иманяри у нас

Константин Събчев

Над 300 артефакта, спасени от нелегално изнасяне от страната, могат да видят от днес посетилите на Националния археологически институт с музей при БАН.

Изложбата е под наслов „Спасени съкровища на България“. Тя е организирана с подкрепата на МВР, Министерството на културата и Столична община и е част от събитията на Европейската година на културното наследство.

Проблемът

„Изложбата е свидетелство за работата на главните дирекции „Национална полиция“ и „Борба с организираната престъпност“ и на доброто им взаимодействието с музейните институции в борбата по опазване на българското културно наследство“, каза доц. д-р Людмил Вагалински, директор на НАИМ при БАН. Според него тя засяга най-болезнения въпрос в сферата на културно-историческото наследство - неговото системно унищожаване в резултат от иманярска дейност и нелегален трафик. „Щетите, които България понася, са огромни не само като суми - най вече като загуба на културна памет“, заяви Вагалински.

Тези артефакти са иззети от началото на 90-те години на миналия век до момента, отбеляза гл. инспектор Ангел Папалезов, началник на сектор "Трафик на културно-исторически ценности“ в ГД "Национална полиция". Според него активните иманяри, за които това е основен приход за живот, са между 25 000 и 30 000.

Ценностите

В изложбата участват 18 музея в страната, а представените експонати са от всички периоди в хилядолетната история на днешните български земи. Сред тях се открояват най-голя-мата известна досега колективна находка от медни брадви от втората половина на V хилядолетие пр. Хр.; колективна находка от златни накити и бронзови предмети от средата на II хилядолетие пр. Хр.; коринтски шлем от края на VI в. пр. Хр.; колективна находка от златни накити от некропола на Месембрия от средата на III в. пр. Хр.; теракотени женски фигури от некропол от Ill-И в. пр. Хр.; находка от 328 монети на тракийските владетели Реме-талк I и Реметалк II от I в. пр. Хр. -1 в. сл. Хр.; апликации за колесница от II в.; мраморна статуетка на Херакъл от II в. от римския град Рациария; накитното съкровище от благородни метали от XV-XVI в.; икони от Тревненската школа и от известния зограф Никола Образописов. Всичко това е малка част от материалните свидетелства за хилядолетната история на днешните български земи, споделят организаторите.

Изложбата ще бъде открита до 27 януари 2019 г.