Назад

Реститут продал незаконно къщата на „Дондуков", но пуснал жалба срещу багера

Заповедта за премахването на постройката е от 2013 г., бави се заради съдебни спорове

Опити за измама от внуците на бившия министър-председател на България ген. Рачо Петров за присвояването й и съдебни спорове за собствеността са причините за окаяното състояние на къщата на бул. „Дондуков" №20, показа разследване на „24 часа" през 2017 г. Във вторник Столичната община изпрати багер, за да разруши опасната сграда, която застрашава живота на минувачите в идеалния център на града.

По жалба на един от наследниците процедурата е спряна.

„Става въпрос за моята къща, а не за моя автомобил. Ние сме собственици, ние плащаме и данъците на същата тази община", казва Рачо Петров-внук пред Би Ти Ви, който в правителството на Филип Димитров бе зам.-министър на промишлеността.

Петров-внук обаче не е собственик, защото има 33% от имота, а 67% са на частен инвеститор от 2006 г. Петров обаче претендира, че целият имот трябва да му бъде реституиран. Той и братовчедките му Елеонора Шейкова и Мария Великия са продали сградата през 2014 г. на близката си Румяна Карлова.

Тримата са сред най-големите реститути в България, а имотите, които са им върнати, са за десетки милиони. Продължават да водят дела с общини и с държавата за още.

Заповедта за премахването на опасната сграда, която се руши, е още от 2013 г. Рачо Петров-внук е обжалвал заповедта, но тя е потвърдена от съда.Така процедурата е стартирана,избран е изпълнител. Във вторник общината изпраща работници на наетата от тях фирма, за да бутнат руината с багери. Минувачи обаче снимат акцията по разрушаването на останките и изпращат клипа в културното министерство. Въпреки почивния ден оттам изпращат инспектори, които спират събарянето. Министърът на културата Боил Банов се обадил на кмета Йорданка Фандъкова. Разбрали се процедурата да се разгледа още веднъж.

През лятото на 2017 г. „24 часа" потърси Румяна Карлова, която е купила 66% от имота от наследниците на ген. Рачо Петров, но след това съдът обяви тази сделка за незаконна. Тя потвърди, че знае за заповедта за събаряне на сградата. Ето какво каза още:

„Причината за това състояние на сградата е, че се водят дела в съда. Да, много е неприятно.

Искахме да я съборим, за да направим нещо друго, но заради споровете в съда това ще се забави", каза Карлова. 2 месеца по-рано тя посетила Националния институт за недвижимото културно наследство. Оттам й казали, че няма пречка сградата да се премахне, но била част от групов ансамбъл на булеварда, който е историческа ценност. Според Румяна Карлова имотът е реституиран на наследниците на ген. Рачо Петров в размера на акционерното му участие, а останалите 30% са купили от Министерството на икономиката (това се случва, когато Рачо Петров-внук е бил зам.-министър, бел. ред.). После се появили правоприемниците от „Софкнига", които според легитимно решение на ВКС от 2011 г. са осъдили Петров, Великия и Шейкова да предадат 66% от имота, вече собственост на частна фирма, по силата на постановление за възлагане чрез публичен търг.

По това време частният инвеститор води дело, за да се признае, че нотариалният акт за продажбата на 66% от имота на Румяна Карлова е невалиден, и печелят. Документално историята на къщата е следната:

Частен инвеститор придобива 66% от имота с постановление за възлагане през 2006 г. от заличената държавна фирма „Софкнига" в несъстоятелност. Тогава вече заличената фирма води дело срещу внуците на ген. Рачо Петров за 66% от имота. „Софкнига" печели на три инстанции и през 2011 г. тримата са осъдени окончателно да предадат владението.

През 2013 г. Петров, Великин и Шейкова искат отмяна на решението още веднъж и отново губят. Тогава твърдят, че през 2012 г. са открили документи в стара библиотека, които доказвали правото им на собственост. След като номерът не минава пред съда, реститутите посещават нотариус и съставят констативен нотариален акт, че са собственици, и то на целия имот на „Дондуков" 20. Това става без знанието на инвеститора, който законно го е придобил и го е платил на „Софкнига". Така с констативния нотариален акт тримата продават 66-те процента от имота на Румяна Карлова.

Жената е собственик на фирма, чийто офис е в едно от жилищата на реститутите в центъра на София, за което също се води спор в съда между тях и общината. По документи Карлова е платила 400 хил. евро, но съмненията са, че сделката е фиктивна с цел да се усложни казусът, f Когато инвеститорът, придобил 66% от имота, научава за тези сделки, завежда дело в Софийския градски съд с иск да се признае, че тримата аферисти не владеят имота, за да защити собствеността си.

По делото Рачо Петров, Мария Великин и Елеонора Шейкова твърдят, че Законът за реституцията ги легитимирал като собственици. Отделно се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност, която тече от 1996 г.

Съдът обаче казва друго -тримата не са собственици, защото това право им е отказано още по делото, което губят от „Софкнига". Тогава не са заявили и давността, за която претендират, че е изтекла в тяхна полза. Така и този аргумент е отхвърлен. Още повече че за имота е имало съдебни спорове, през което време давността не тече, а се спира до влизане в сила на решенията.

Така е прието, че Петров, Шейкова и Великин не са собственици на 66% от имота на ул. „Дондуков" 20, а констативният нотариален акт, който са изготвили, след като са загубили първото дело, е отменен. Освен това съдът решава, че Румяна Карлова също не е собственик на 66-те процента от имота, които е купила за 400 хил. евро от реститутите. Това означава, че жената е измамена и би трябвало да търси парите си от продавачите, ако сделката е била реална.