Общинската Пета МБАЛ да си възстанови името, дадено при нейното откриване преди 130 години – "Княгиня Клементина". Това предлагат в доклад до СОС общинските съветници д-р Антон Койчев и проф. Иво Петров, и зам.-кметът по финанси и здравеопазване Дончо Барбалов.

Идеята за връщане на името на здравното заведение е на ръководството на болницата. Тя е открита официално на 4 юни 1891 г. именно от майката на княз Фердинанд и е наречена Международна католическа болница „Княгиня Клементина“ в чест на дарителката, осигурила най-много средства за нейното изграждане.

Лечебното заведение е създадено по инициатива на първия енорийски католически свещеник в енорията „Св. Йосиф“ в София – отец Тимотей Строна, където да се лекуват столични католици и чужденци, пребиваващи в София. Чужди консули, заможни български католици и княжеското семейство правят основните дарения. Княгиня Клементина дарява най-голямата сума. Софийската община участва, като дарява 28 декара място в сегашния квартал „Банишора“. 

През 1949 г. болницата е национализирана, а между 1968 г. и 1990 г. функционира под името Първа обединена работническа болница. През 2000 г. е преобразувана в Пета многопрофилна болница за активно лечение – София ЕАД. От април 2009 г. лечебното заведение е 100% общинска собственост. 

През 130-годишното си съществуване болницата е изграждала материалната си база и в момента е оборудвана със съвременна медицинска апаратура, разполага с квалифицирани специалисти и може да се твърди, че заема водещо място в системата на столичното здравеопазване.

По повод 130-годишнината от нейното създаване вносителите предлагат да се възстанови първото ѝ име, като бъде преименувана на Многопрофилна болница за активно лечение „Княгиня Клементина“ – София ЕАД. Предложението за именуване на лечебното в чест на най-голямата дарителка Княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска е съгласувано и подкрепено от нейните наследници.

С възстановяването на името на болницата ще се отдаде почит към княгинята, която е един от основните дарители и на основания през 1885 г. Български червен кръст, построила е със собствени средства много други обществени сгради, сиропиталища, училище за слепи, както и част от железопътната линия на Княжество България.