На 25 февруари 2022 г. Clean Air Fund, в партньорство с проект “Зелена София” на Столична община, MOVE.BG и VMWare организираха хибридното събитие „Подобряване на качеството на въздуха в България“, на което представители на бизнеса, неправителствени организации, студенти, граждани и общинска администрация обединиха усилия в търсене на решения за по-чист въздух в градовете в България.  

 

В първата част на събитието бяха представени резултатите от най-новото изследване „Въздействие на замърсяването на въздуха върху кариерните решения на висококвалифицираните работници в София“, което показа, че качеството на въздуха влияе върху кариерните решения и е едно от най-важните нефинансови условия за висококвалифицираните служители. Макар общините и компаниите да имат редица инициативи, проблемът с качеството на въздуха е сложен и е нужно включването на всички заинтересовани страни в диалога.

 

Именно затова във втората част на събитието, която премина под формата на хакатон, се включиха активно граждани и служители, които с помощта на ментори работиха върху своите идеи за по-чист въздух.

 

Финално бяха представени 9 идеи, като първата идея дойде от Хасково и бе фокусирана върху изграждане на станции за мониторинг на въздуха и водата чрез висококачествени сензори и платформа, използваща изкуствен интелект за анализ на данните и прогноза за замърсяването на въздуха, подобна на прогнозата за времето.

 

Вторият отбор насочи фокуса към потенциала на зелените покриви да бъдат бели дробове на модерния град и да подобрят въздуха. Техните ползи бяха ясно посочени – 100 м² зелен покрив филтрира 200 кг прах от въздуха за 1 година, намаляват ефекта на топлинния остров и температурата в градовете, създават допълнителна шумоизолация, повишаване енергоефективността на сградата. Като допълнение, би могло и да се развива градско земеделие на покрива в съчетание с компостиране на отпадъци от живущите.

 

Третата идея бе да даде една по-глобална картина и изброи множество мерки и цялостен подход: първо чрез по-добра оценка на замърсяването чрез създаване на независими измервателни станции и мрежа от подвижни нискобюджетни станции и създаване на обща платформа за оценка на качеството на въздуха. Също бе обърнато внимание и на нуждата от намаляване на емисиите в транспорта и енергийната ефективност в сградите – чрез отопление чрез термопомпи и използване на фотоволтаични системи. Другият ключов метод за намаляване на замърсяването е увеличаването на растителността, и то специфични растителни видове, които реагират с някои замърсители (например бръшлян, люляк и др.). Важна част от решението и дори това, с което трябва да се започне, е информирането и ангажирането на гражданите чрез обща дигитална платформа, за да могат те да започнат да действат по-проактивно.

 

Четвъртият отбор също представи пространствен анализ на замърсяването и множество мерки на общинско ниво, които да са като единен стандарт и да могат да бъдат приложение във всички общини – като се започне от изграждане на мониторингови системи за локализиране проблемните райони, особено на тези с превишени ФПЧ _2,5 (които са по-опасни, особено за децата), отчитане на топографията на различните райони, делегиране на общински средства за конкретни проекти. Като конкретни мерки бяха изредени "зелен билет" за градския транспорт в дни със завишено замърсяване и озеленяване на главни пътни артерии с минимум 5 м широки зелени масиви, които да поемат замърсяването и шума от големите булеварди и биха филтрирали около 70% от ФПЧ. Така биха могли да бъдат включени и гражданите в тяхната поддръжка.

 

Петото предложение цели създаването на юридическо лице с нестопанска цел, което да работи за превръщането на градовете в България в “Райска градина”, като се използват земите в градовете и околностите им, така че да се опази биоразнообразието и за насърчаване на местно производство на селскостопанска продукция по модела на испанската Дехеса. Така постепенно ще се отклони подхода от еднотипно залесяване с бял бор в земите на държавните горски стопанства и заменянето им с дървесни видове, които са типични  за конкретни естествени местообитания и климат и опазват биоразнообразието. По примера на Виена, градовете биха могли да засаждат и лозови масиви в градовете.

 

Шестата идея цели да покаже връзката между мръсния въздух и здравословните последици и лошото качество на живота в следствие от това. Това се постига основно с информираност на хората на какви замърсители са изложени те ежедневно и как самите те допринасят за това. Това би било възможно чрез използване на датчици/сензори, които да бъдат носени от доброволци, и да се събират данните централизирано. Те биха могли и да информират гражданите, че се превишават здравословните лимити. Информационната кампания цели да бъде повсеместна и да включва различни заинтересовани страни.

 

Седмият отбор се представи с идея за мобилно приложение, наречено Aired Out. От една страна то цели да се събере на едно място цялата налична информация за измерванията на качеството на въздуха, трафика и отоплението, като съвместно работят всички заинтересовани страни. Данните биха могли да бъдат използвани от граждани, местните власти, НПО-та, държави. Ключов похват би бил и използването на геймификация, така че гражданите да бъдат стимулирани да споделят какво са направили за намаляването на своите въглеродни емисии днес за околната среда, за своя собствен район, в който живеят и да получават награди за това.

 

Осмото предложение бе наречено “Зелена пътечка”, която води към поетапно подобряване качеството на въздуха в затворени и открити пространства, посредство обучение, иновации и игрови елементи. Това отново се случва посредством мобилно приложение, като тази виртуална “пътечка” се разклонява първо към училищата, инициирайки проект “Пеша на училище”, който стимулира с игрови елементи, “зелени награди” и образование и информираност по проблема. Мобилното приложение надгражда вече съществуващото SofiaCoin, като се прехвърли на национално ниво, и също се насочи и към служители на компаниите и се инициират състезания между училищата, между компаниите, между гражданите. Вторият проект е “пътечката” в училище - чрез практическо образование, включващо иновативен продукт с микроводорасли и ползите от него за качеството на въздуха в затворени пространства. Продуктът е биоректор, наречен Vodoraslo, и намалява нивата на CO₂, NO₂ и SO₂ в затворени пространства.  Предложеният проект надгражда много от вече съществуващите инициативи.

 

Деветата идея е наречена “Слънчева духалка”, която може да работи  по цял ден, всеки ден, без нужда от захранване и без вреден отпечатък. Сглобяването й се състои от вакуумна тръба и други прости компоненти, лесно е и всеки може да го направи сам, без да има някакви специални умения и познания. Вакуумната тръба отделя голяма топлина при слънчево греене, ако бъде поставена до прозореца и слънцето я напича през деня и заменя изцяло отоплението през деня. 

 

Журито оцени всички проекти като много ценни и благодари на всички ментори и партньори на събитието. В избора си за финални победители, те се насочиха към конкретните идеи, които могат да бъдат приложени на практика и отредиха следните идеи за победители:

• Трета награда отива при отбор №9, който презентира идея №5 “Райска градина в градовете”, целяща да интегрира работата върху биоразнообразието и замърсяването на въздуха
• Втора награда бе отредена за Отбор №13, който представи идея №9 за “Слънчевата духалка” и цели да насърчи създаването на реален прототип.
• Първа награда отива при отбор №12, който създаде предложение №8, наречено “Зелена пътечка”, което адресира замърсяването още от източника му, ангажира учениците и следващото поколение. 
• Извънредна специална награда бе дадена и на първата идея, която обединява проблемите както на въздуха, така и на водата. Тя ще получи подкрепа от “Зелена София” и Zero Waste Sofia, веднага щом има разработени и датчици за качеството на водата, както и за сравняване на данните от датчиците за въздуха с действащите сертифицирани станции.