„И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.

И много имена и лесна слава
годините без жал ще изметат
ил ще покрие плесен на забрава,
но мойте песни все ще се четат." (Иван Вазов)

На 22 септември отбелязваме 100 години от смъртта на големия български писател Иван Вазов. На гроба му зад храма „Света София“ е поставен камък от морените на Витоша, свидетелство за обичта му към природата на България.

Прекарването на 10-тонната скала от планината до центъра на София отнема 18 дни. „Търпение требе, возим паметника на Вазов“ – с тези думи каменарят от с. Владая Стоян Петров изпълнява трудната задача по идея на скулптора Иван Лазаров.

С издялани кръст, име и годините на раждането и смъртта, този камък стои и до днес в сърцето на София!

Поклон пред паметта на Патриарха на нашата литература!" Това написа в своя фейсбук кметът на София Йорданка Фандъкова по повод годишнината от смъртта на Иван Вазов.

„Обичах те, кога ярем да счупиш,
ти меч изтегли във неравен бой
и с жертви страшни, скъпи и безброй
успя си бъдещето да изкупиш.
…
Обичам те и днес, кога забрави
задачи светли и уроци зли,
на жажди бесни, диви крамоли
да станеш поприще се ти остави;
когато в твойта почва семена
ужасни падат – за ужасна жътва,
и пъклен дух към лош те път упътва,
обезверена в всички знамена;
кога си жадна да чуйш бодър зов,
о майко бедна, майко безпокойна –
и повече от сявгаш си достойна
за плач, за порицанье и любов! („България“, Иван Вазов)

По повод 100-годишнината от смъртта на поета в къща музей „Иван Вазов“ в София ще бъде подредена временна изложба, организирана от Националния литературен музей. През целия ден в къща музей „Иван Вазов“ ще звучат творби на Патриарха на българската литература.

Снимка: Аделина Ангелова