Изложбата се открива на 18 декември (вторник) от 18:00 ч. 
 

Творчеството на Атанас Пацев (1926 – 1999) е белязано от няколко обстоятелства: участието като осемнадесетгодишен в партизанското движение; следването му в Художествената академия между 1944 и 1949 г., когато тя е арена на драстични промени; пътуването му във Франция и Италия през 1963 г., когато се сблъсква със съвършено различното усещане за свобода; организираните нападки срещу неговата изложба през 1968 г., които го пращат в лагера на непослушните интелектуалци с партиен билет – при Радой Ралин, Борис Делчев, Веселин Андреев и при художници като Любомир Далчев и Генко Генков.

Неприемливият експресивен пластичен език, експериментите с перспективата, броденето из табуираните полета на еротичното, бунтарският текст „За безтегловността”, публикуван в брошура към изложбата му от 1968 г., са част от забравената днес съпротива на Пацев срещу неписаните правила за правилно поведение в едно общество със строга йерархична структура.

Огромното напрежение между вярата в комунистическата идеология и исконно присъщото му бунтарство е заключено не само в неговите изображения. От 1980 г. почти до смъртта си той изписва 94 тетрадки с непубликувани досега, трудни за разчитане дневници.

Творбите и текстовете, подбрани за тази изложба, представят Пацев като личност, разтърсвана от „упойващи мечти” и драматични съмнения, чувствени радости и свръхболезнени преживявания. Няма друг български художник, който да съчетава с такъв самоубийствен диапазон на чувствата щастието от безграничната вяра и ужаса от съзнаването на нейната утопичност.

Творческото състояние „трябва да са сгъсти и нажежи до бяло” – пише той, не само рисувайки до изнемога, а и човъркайки разума си за евристични идеи, измисляйки теории за „безтегловността”, за „релативното пространство”.

В изложбата е показана една от неговите композиции, съставена от девет квадрата, които могат да сменят местата си и да се завъртят. Комбинациите са 95 126 814 720 (според доц. Валентин Илиев).

Въпреки усилията, насочени към композицията, неговите най-значими постижения са в портрета. Пацев схваща човека срещу себе си не като някой, когото иска да опознае, а като инструмент за познание на собствената си душа.

Изложбата е съпроводена с каталог и две съпътстващи събития:

- Лекция на Калин Николов по повод неговата книга „Атанас Пацев – преодоляване на невъзможното” – 15 януари, 2019 г., 18.00 ч.
- Лекция на  Красимир Илиев за творбите и дневниците на Атанас Пацев – 22 януари, 18.00 ч.

Снимка 1: Борис Димовски и Радой Ралин; 1977; маслен пастел върху хартия; 70 х 82 см; частна собственост
Снимка 2: Портрет на Рада Александрова; 1978; маслени бои върху платно; 100 х 82 см; собственост на Георги Войнов