Назад

Пламен Деянофф Бронзовата къща

Куратор – Борис Костадинов

12 юни – 9 юли, Софийска градска художествена галерия
Откриване – 12 юни, понеделник, 18.00 часа

Идеята за „Бронзовата къща” възниква още преди 10 години и естествено еволюира в творчеството на българо-австрийския художник Пламен Деянофф. Това е неговият най-мащабен, най-известен и най-комплексен проект, в който участват много европейски музеи, фондации, галерии, колекционери, меценати и специалисти в сферата на съвременното изкуство, историята, архитектурата и урбанистиката.
„Бронзовата къща” фокусира различни аспекти на изкуството в социална среда и взаимовръзката му с обществените процеси, проблематиката на съвременния град, отношението към историята, паметта и културното наследство.
В Арбанаси се намира комплекс от къщи, които притежават впечатляващи дърворезби, произведения от метал и каменни детайли, както и богат архив от близо 20 000 документи, свързани с историята на България от XIII до средата на XX век. В архива се намират и няколко текста на Льо Корбюзие, посветени на детайлите в средновековната българска архитектура.
Инспириран от всичко това, Пламен Деянофф се заема да възстановява липсващи детайли от украсата на къщите и да ги превръща в самостоятелни произведения на изкуството, които са в основата на проекта.
„Бронзовата къща” е най-голямата скулптура-сграда в света, произведена изцяло и само от масивен бронз. Тя е висока 14 м, а нейната основа е с размери 7 х 7 м. Състои се от повече от 1 000 ръчно отлети и обработени масивни бронзови елементи.
Благородният цвят на метала и неговата прецизна обработка препращат към археологическите паметници, намерени по българските земи. Структурата на скулптурата е състaвена от редуващи се правоъгълни елементи, а тяхната композиция е вдъхновена от дърворезбите на българското Възраждане. Цялостният план неминуемо води до асоциацията с Хрельовата кула на Рилския манастир.
В същото време стилистиката на „Бронзовата къща” е подчертано съвременна и черпеща вдъхновение от модерната градска среда и съвременните технологии. Така скулптурата се превръща в мощен символ на симбиозата между минало, настояще и бъдеще.