"Най-важният принос на Раковски е начертаването и поемането по пътя за постигане на българската свобода – със собствени сили и средства и със системност, с единен координационен център, независим  от чуждата политика и интереси." Това каза в словото си по време на церемонията по отбелязване на 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски зам.-кметът Тодор Чобанов. Церемонията се организира от Столичната община и  Военна акдамия „Г. С. Раковски“. 

Няма съмнение, че след Паисий, издигнал високо пламъка на българския дух, именно Георги Раковски се явява определяща и насочваща фигура на българското национално възвисяване, апотеоз на Българското възраждане, въплътил в личността си  безкрайния талант на онзи наш вече митичен, самосъздал се възрожденски елит, съумял  да навакса за няколко десетилетия  огромните празноти, отделящи българите от останалите европейски народи и осъществил борбите за църква, училище и държавност, за българска свобода.

Тодор Чобанов припомни и ролята на идеолога и публициста за развитието на независима българска църква и образование. „По църковния въпрос Раковски отхвърля компромисите и настоява за независима българска църква, бори се за българско образование без чуждо влияние и насърчава Васил Априлов за скъсване с чуждопоклонничеството и основаването на първото българско класно училище – легендарната Априловска гимназия. 

Тодор Чобанов припомни, че в „Привременен закон за народните горски чети от 1867-о лято“ Раковски полага основите на това, което скоро след това Левски ще доразвие във всенародно движение. „Идеите и делата на Раковски са възприети и продължени от бележити личности като Панайот Хитов и Филип Тотю, гениалния Христо Ботев, от Васил Левски, изградил се като водач чрез неговата Легия. А нима може да има по-голямо признание за един учител от това, че ученикът му е издигнат до върха на народната признателност и се превърна в Апостол на свободата. Учител и следовник, Раковски и Левски, техните знайни и незнайни  приятели и съмишленици, са бащите  на българската ни свобода, на днешната държавност, на човешкото ни достойнство, хора, отдали целия си живот в полза Роду и записали със златни букви имената си в Книгата на живота.“