"Тази година приключват археологическите проучвания на неолитно селище „Слатина“. Благодарна съм на екипа на проф. Васил Николов, с който работим вече пета година. Историята, която разкриваме, е на 8 хиляди години." Това каза днес кметът на София Йорданка Фандъкова при посещение на обекта.

Предвижда се от есента на 2019 г. да започне работа по оформяне на археологическия парк и посетителския център. Със средствата и на градинското, и парковото изкуство ще се представи на посетителите как е изглеждало селището.

Раннонеолитното селище „Слатина“ в София съществува през периода 6100 – 5500 г. пр. Христа и е между най-древните на Балканите. Площта на останките от него е около 300 дка. Неговите жители принадлежат към създателите на първата европейска цивилизация.

Столичната община за пета година осигурява финансирането на археологическите изследвания на този обект, като до сега са инвестирани близо 300 хил. лева. Финансираме и разкопките на площад „Св. Неделя“, за който предвиждаме архитектурен конкурс.

От 2010 г. до 2018 г., по Програма „Историческо наследство, социализация на недвижими културни ценности" на Столична програма "Култура" за разкриване на културно-историческото наследство на София, са инвестирани близо 3 млн. лева.

По думите на проф. Николов това, което прави слатинските ровове изключително интересни, засега без паралели, са останките от „стени“, изградени от набити на малко отстояние дървени стълбове в средния и вътрешния ров. Такива палисади се интерпретират като отбранителни съоръжения. Но стената в средния ров е на изключително нелогичната (от гледна точка на отбранителна функция) негова външна страна. Това е добро указание за обредно-магическата функция на цялото съоръжение, смята проф. Николов. Загадка засега е и вътрешната вкопана структура с дървена стена, но тя със сигурност се вписва в указаната интерпретация на целия комплекс от вкопани структури, които са ограждали най-ранното слатинско селище, разказа също проф. Николов.

Фотограф: Мария Саботинова