Назад

Фандъкова: "Прости ни, Апостоле, че често нашето Его е тази стихия, която руши, а не съгражда"

„Свели глави пред паметника, който бележи мястото на онова „бесило, славно, което по срам и по блясък е с кръста равно“, да се поклоним в сърцата си пред Дякона и да поискаме прошка.

Прости ни, Апостоле, за суетата, която често ни заслепява; за гордостта, заради която не виждаме доброто в другите. Прости ни, че понякога губим и вяра!”

Това каза кметът на София Йорданка Фандъкова в словото си по повод 145 години от мъченическата гибел на Васил Левски.

В думите си пред паметника на Апостола кметът Фандъкова посочи още: „Ти, който си спечели прозвищата Левски и Апостола, положи  най-здравите основи на нашето историческо пробуждане и на осъзнатия стремеж към свободна и независима България.

Направи го с думи, които жегват, които се помнят, които плашат, които вдъхновяват. С дела героични, които увличат, с неуморно кръстосване из пътищата на България.

В първата биография на Левски Захари Стоянов пише: “Смело можем да предположим, че ако на Левски на мястото беше който и да е, то неговият кураж и надеждите му щяха да се разбият още в началото на неравната борба. Човек, който захваща от А, Б, против когото е всичко – такава смелост, такава вяра в бъдещето!”

Всеки създаден от Левски комитет, всяка негова стъпка по прашните пътища, всеки приютил го български дом – бележат несломимата му вярва в българите, които могат да вземат свободата в ръцете си и да я заслужат.

“Времето е близо, ще видим свободата”, пише той и дръзва да създава времето и да го обръща. 

Днес всеки от нас пази свой паметник на Левски в сърцето си, не гранитен, не портрет от стената, а живи, нетърпящи възражение думи:

“Байо, да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ на части и тогава от него не остава нищо”, пише Левски до своя съратник Любен Каравелов.

В писмата на Апостола четем думи, които режат като с нож, думи, които се борят за истината и търсят единодействие. Защото “за съграждането на отечеството са нужни задружни сили, срещу които не може да противостои и най-силната стихия”.

Затова, прости ни, Апостоле, че често нашето Его е тази стихия, която руши, а не съгражда.

Прости ни, че мъчно се учим.

И ни помогни! Дай ни сила и мъдрост да градим, а не да рушим!

Да се обединяваме, а не да се противопоставяме!

Да работим за България!

“Василя Левски Дякона – гордостта и славата на злощастна България,” казва Захари Стоянов.

Уважаеми съграждани, нека и днес сведем глави пред святото дело на Апостола! Дело, дето не спира, дълбае в нас и прокарва пътищата на любовта ни към България.

Поклон пред Апостола на свободата!”