На 3 април 2018 г. се навършват 139 години от избирането на София за столица на Княжество България
След Освобождението оживено започва да се обсъжда въпросът кой град да бъде провъзгласен за столица на независимата българска държава. Сред убедителните кандидатури е София. Тази идея се лансира най-авторитетно и аргументирано от известния учен историк и общественик проф. Марин Дринов.
Безспорното предимство на София е географското ѝ положение. Тя е в центъра на Балканския полуостров и естествен кръстопът на всички пътища, които пресичат региона. Сердика и наследницата ѝ София заемат средищно място в българските земи и това създава условия управлението на бъдещето Княжество да полага грижи за съдбата на българите, които остават под властта на Османската империя. Градът има и добра естествена защита срещу евентуални вражески нападения.
Тези предимства на София обстойно и настойчиво се изтъкват от проф. Дринов. С него са съгласни и повечето от видните български политици и общественици по това време. При обсъждането в Учредителното събрание на Органическия устав (конституцията) дискусията по въпроса за избор на столица е кратка. Драган Цанков слага край на разискванията и заявява: „Ние имаме две столици: Търново – историческа и София – правителствена. Затова аз предлагам и занапред София да си остане резиденция на Княза, а в Търново да става коронацията на княза”. Гласуването на 3 април 1879 г. (22 март по стар стил) протича разгорещено. В крайна сметка патриотичният плам надделява над историческото съзнание и София е избрана за столица на Княжество България, макар и само с два гласа преднина.
Обявяването на София за столица превръща хилядолетния град в най-важния обществено-административен център на страната. Столицата на България получава името си от църквата "Света София" и то означава мъдрост.
През последните години София продължава да бъде най-голямата областна икономика в България като осигурява най-високия стандарт на живот. Финансовата стабилност на града се отбелязва и от международната рейтингова агенция „Стандартс енд Пуърс“, която тази година присъди на София инвестиционен рейтинг.
Към края на 2015 г. София е привлякла повече от половината чуждестранни инвестиции в страната. Това са над 12 млрд. евро или над 9 000 евро на човек, което е три пъти повече от средната стойност за страната.
София произвежда 40% от БВП на страната. София е в топ 3 на европейските градове с най-висок ръст на чуждестранни туристи през периода 2009 – 2016 г. – 9,4% според Mastercard “Global Destination Cities Index.
ПРАЗНИЧНА ПРОГРАМА
Музеят за история на София и филиалите му ще работят с ВХОД СВОБОДЕН.
На 3 април във връзка с отбелязването на 139 години от обявяването на София за столица на България Регионалният исторически музей (Музей за история на София) и филиалите му ще работят с ВХОД СВОБОДЕН. Отворени за безплатно посещение в утрешния ден ще са подземният археологически музей на базиликата „Света София“, Западната порта, Мавзолеят гробница на Княз Александър І Батенберг.
Регионалният исторически музей организира и лекция на тема: Новобългарското образование в София (1839 – 1878 г.), която ще бъде изнесена от проф. д.и.н. Вера Бонева. Лекцията ще бъде изнесена в галерийното пространство на Триъгълната кула на Сердика (бул. "Княгиня Мария-Луиза" 16) сред изложбата "В светлината на Освобождението" като специално съпътстващо събитие. Началният час е 17:30 ч.
Дирекция „Култура” на Столична община организира в празничния ден поредица от културни прояви с ВХОД СВОБОДЕН за столичани и гостите на града:
- от 11.00 до 13.00 часа в Американския център на Столична библиотека – представяне на проекта „Дзяло“ – научно пространство сайт с е-списание в областта на хуманитаристиката за българистични изследвания в периода Х – ХХI век, съфинансиран от сесиите на Столична програма „Култура“ за 2017 и 2018 г.
Проектът „Дзяло“ – сайт и списание, обединява интересите не само на академичните, университетските, музейните и творческите среди в България, но и на учени от Европа и света, част от които са автори на тематичните броеве на е-списание. „Дзяло“ поддържа информационна среда в областта на хуманитаристиката и създава оригинален продукт с научно-културен облик. Включените материали изследват, разработват, анализират и вписват богатството на културните ни традиции, език и ценности в европейското разнообразие като ги и съпоставят. За повече информация – http://www.abcdar.com
- 12.00 часа, под стъкления купол на "Ларгото".
КОНЦЕРТ НА СОФИЙСКИЯ ДУХОВ ОРКЕСТЪР с диригент Васил Делиев.
Събитието е организирано съвместно с Общински културен институт Дом на културата „Искър“.
В програмата: произведения на Нечо Русев, Петко Стайнов, Любомир Пипков, Марин Големинов, Милчо Левиев, Дико Илиев и др.
- 17.00 часа, Градина „Кристал“ – ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБАТА „ГРАДСКИ ИСТОРИИ”.
Историите на града ни са с висока степен на лавинна опасност. Те са тези мънички камъни, които, къде на шега, къде не, показват новата насока, към която се движим. Понякога те са свързани директно със сградите, друг път с хората или усещането за тази преходност, в която живеем. И все пак те са оформили града от един малък градец с почти 13 000 души до мегаполиса, който е днес.
София! Градът на Божията Премъдрост, събрал в себе си 1.2 милиона души и 492 квадратни километра землище, е цяла вселена от приключения, комедии, трагедии, поезия и личности. За 139 години като столица и 6 хилядолетия като населено място ни показва цял калейдоскоп от събития и случки. Градът, който расте, но не старее, има толкова много лица, че понякога те е страх какво ще откриеш. И все пак, това е градът, който е част от нас.
Изложбата е посветена и на третия рожден ден на Етюд-и-те на София, появили се на шега, благодарение на любовта на едно момче към града и натякването на приятелите му, но превърнали се в хроника на променящия се град.
В откриването ще участват Духовият оркестър и мажоретките към Първа английска гимназия.
- 18.00 часа, под стъкления купол на "Ларгото" – КОНЦЕРТ НА АКАПЕЛНА ГРУПА SPECTRUM.
Група „Спектрум” е единствен по рода си български вокален ансамбъл, чийто репертоар съвместява поп и джаз в многогласни обработки на фолклорни пиеси и песни, изпълнени изцяло без инструментален акомпанимент. Боряна Йорданова, Весела Морова, Атанас Кулински, Янко Янков и Константин Бейков са музиканти с богат и разностранен опит. Те са артисти с ярко сценично присъствие и енергия, обединени в обща цел – да създават качествено и естетически издържано изкуство, показвайки съвременното лице на българската акапелна музика.
Честването е част от Календара на културните събития на Столична община за 2018 г.