Назад

Честит празник, България!

„Днес, вече 140 години, е денят, в който България свежда глава пред героите, извоювали нейната свобода със своите страдания и саможертва”. Това каза в приветствено слово пред Паметника на българския опълченец в София заместник-кметът на Столична община доц. д-р Тодор Чобанов.

В думите си пред много граждани д-р Чобанов обобщи: „Казано е, че когато Бог много обича някого, подлага го на големи изпитания. По пътеките на хилядолетната си история българският народ премина през възходи и падения, през триумфи и трагедии. Не веднъж, не два пъти, а три пъти бе завладяван от своите врагове – един път – оттатък Дунав, два пъти – тук, в нашата любима Родина. Но като феникс от пепелищата българският народ се надигаше отново и отново, за да се пребори за най-важното – за свободата, която е дар от Бога.

За да възстановява отново и отново своята държавност, за да докаже, че е достоен. Трудно е да си представим днес какво значи пет века чужда власт. Да живееш с мисълта, че твоята несвобода ще бъде участ на децата ти, на внуците ти, на всеки следващ от твоя род. Петстотин години не успяха да просъществуват велики империи, за петстотин години Европа премина от Средновековието в днешния век на технологиите. А българският народ се бори за свободата си пет века – въстание след въстание, завера след завера, мъченик след мъченик, но също и храм след храм, училище след училище – българинът изковаваше у себе си силата, с която да счупи оковите на чуждата власт, и да бъде отново свободен. Доказваше на света, че е народ достоен за свободата. А светът гледаше съчувствено на нашите страдания. Надигаха се гласове, трупаше се гняв. Априлското въстание, завършило с поредните зверства и жестокости, отвори онази люта рана в сърцето на тирана, за която говореха нашите мъченици на свободата. Войната от 1877 – 1879 стана неизбежна. Това бе война справедлива, война – освободителна, в която хиляди се сражаваха и умряха, водени от най-справедлива кауза – свободата на един поробен народ.

Обикновеният човек воюваше със сърце и душа в тази война, защото знаеше, че с неговата пушка ще дойде свободата, ще бъде извоювано достойнството на един народ.

Днес, вече 140 години, е денят, в който България свежда глава пред героите, извоювали нейната свобода със своите страдания и саможертва. Свежда глава пред знайните и незнайни руски, белоруски, украински, грузински, финландски, румънски войни и СЛАВНИТЕ български опълченци. Устремена към своето бъдеще, подредила се с другите европейски народи, както учеше Апостола, България помни. Да пребъде свободата! Да живее България!”

Честит празник, България!