Образцово народно читалище „Антон Страшимиров – 1926“, в което се помещава емблематичното за столицата кино „Влайкова“, посреща зимата с ремонтиран покрив и фасада. За належащия ремонт бяха отпуснати 50 000 лева през юни миналата година по прeдложение на кмета на София Йорданка Фандъковa и с решение на Столичния общински съвет. Северната и източната стена на последното функциониращо квартално кино в София се рушаха,  а покривът на почти 100-годишната сграда имаше течове. Ремонтът беше предшестван от основно почистване на подпокривното пространство, в което участваха десетки доброволци, развълнувани от съдбата на най-старото действащо кино в България.

Ето и малко факти от историята на киното. Като любителка на филмовото и театралното изкуство Мария Влайкова – съпруга на писателя и общественик Тодор Влайков, решава да построи в свой парцел сграда за „Кинематограф“. Строежът започва през 1925 г.  Салонът е строен на площ от 330 кв. м, със сцена и 4 малки гримьорни, има капацитет за 300 души и е покрит с железобетонна плоча, за да може по-късно да се издигне и втори етаж за бъдещо квартално читалище.

На 26 ноември 1925 г. г-жа Мария Влайкова съобщава желанието си да завещае на Министерството на народното просвещение новостроящия се салон за устройване на ученически „Кинематогрaф“, който след смъртта ѝ да се използва за културно-просветни цели. Дарението е оформено като завещание с дата 16.02.1926 г., но за съжаление, на 31 декември същата година Мария Влайкова умира. На 23.09.1928 г. дарението е прието със закон от ХХІІ Обикновено народно събрание, който е утвърден на 16.10.1928 г. с Указ на Цар Борис ІІІ.

При бомбардировките над София през март 1944 г. салонът е улучен от бомба и изгаря с целия инвентар. Наемателят Стилян Георгиев възстановява сградата със свои лични средства и на 15.10.1944 г. киното отново започва да функционира. По-късно, в изпълнение на част от завещанието на г-жа Влайкова, с Постановление на Министерския съвет през 1946 г., сградата е отстъпена за вечно ползване на кварталното Народно читалище „Антон Страшимиров“. От 1950 г. до 1991 г. „Кинефикация София“ използва салона, а читалището ползва сцената и залата за своите дейности. От 1968 г. до 1971 г. киносалонът се казва „Айзенщайн“ и е филмотечно кино, но по обществено настояване след 1971 г. киното отново възвръща оригиналното си име – „Влайкова“.

Кино „Влайкова“ е най-старият действащ читалищен киносалон в България.