Back

Инж. Веска Георгиева, директор на Столичния инспекторат:"Глобяваме и празни имоти за непочистен сняг"

29.11.2018 г., стр. 13

Фирмите трябва да ринат едновременно главните и кварталните улици, малки машинки метат тротоарите

Това е тя:

• Родена е на 3 януари 1953 г. в Български извор

• Завършила е Химикотехнологичния и металургичен университет в София. Специализирала е управление на околната среда във Франция

• Работила е в Министерството на околната среда и водите

• Директор на Столичния инспекторат от 2008 г.

ВАЛЕРИ РОЕВ

- Г-жо Георгиева, снегът вече дойде, подготвени ли са фирмите за зимно почистване?

- Още от началото на октомври започнахме проверки на всички фирми, които са ангажирани със зимното. Първата проверка е концентрирана най вече върху веществата, с които ще се чисти. В София се употребява натриев хлорид (сол) в твърдо състояние. Със сол се работи в много от страните в Европа. Тя е ефикасна при температури до около минус 5-6 градуса. При по-ниски отрицателни температури вече не е толкова ефикасна и се употребяват други разрешени соли - магнезиеви и калциеви соли и техни смеси в различно съотношение. Подробностите са „нау хау" на фирмите. За нас като инспекторат, който е упълномощен със заповед на кмета да контролира изпълнението на техните договори, е важно да знаем, че са осигурени достатъчни количества от всяка една от тези соли. Когато започнат да употребяват другите соли, извън натриевия хлорид, те ни информират по установен ред -веднага вербално през оперативния ред и ние вземаме проби от камионите, за да се уверим, че солта е точно такава, каквато те са заявили - например трикомпонентна смес с магнезий, калций, натрий.

- Тя сигурно е по-скъпа?

- Тя е по-скъпа и услугата се плаща по-скъпо, макар и разликата да не е голяма. Всичко това е разписано в техническите условия към договорите и наша работа е да ги контролираме. Тук трябва дебело да подчертая, че всяка година фирмите имат техника, имат и сол, но ако организацията им е лоша, може да  се получи така, че понякога да изразходват повече соли,  отколкото е необходимо, и в даден момент през зима та да закъсат за сол. В други моменти се получават проблеми, защото хаотично се движат машините. Затова много голяма роля при зимното поддържане играе организацията на фирмите. Тази година поискахме писмено да ни опишат създадената от тях организация. Всеки снегорин, всяка машина си има маршрут, има улици, които чисти.

Тук е моментът да каже, че получаваме сигнали, чета и коментари във Фейсбук като „Видях снегорин, който се движи с вдигнато гребло". Работата на нас, гражданите, не е да гледаме коя машина е с вдигнато гребло, а дали пътят е изчистен. Всяка машина има определено място, маршрут, улица, отсечка, която ще чисти. С GPS системата ни, която е изработена с помощта на Техническия университет, може да се види в реално време всяка машина къде е и къде отива. Той излиза от базата в „Княжево" и трябва да чисти например на „Евлоги Георгиев". Ние го виждаме, че излиза в 13,25 ч., а в 13,36 ч. стига на мястото си и пуска греблото, ако от фирмата са заявили дейност „бутане на смеси" или иначе казано механично чистене на сняг. Ако обаче са заявили „обработка със смеси", греблото не е пуснато, а отзад кръгът се върти. Във всяка машина има определено количество сол. То се разпръсква по определен начин, има дозатор. Това се командва от компютър. Нито една фирма няма интерес да си изхвърли цялата сол и на другия ден да няма. Нашата работа като граждани е да се интересуваме дали са почистени улиците и дали ние самите сме почистили това, което на нас ни е ангажимент.

- Тротоарът пред входа.

- Да. Не може домоуправителите или гражданите да казват, че не знаят, че имат задължение да си почистват прилежащите територии. Често чувам като оправдание израза „Ние нали плащаме данъци". Всяка държава се крепи на данъците и всички граждани имат задължения. Мислите ли, че във Виена например не се плащат данъци. Но във Виена и зиме, и лете гражданите си чистят тротоарите. А какво става у нас? Шахматни тротоари! Гледаме общински парцел - тротоарът отпред почистен от фирмата, която общината е наела. До него празен частен парцел и собственикът не чисти. По-нататък магазинче и продавачката изчистила. По-нататък банка, но там си казали, че не им е работа да чистят снега. Така и вие, и аз вървим по шахматни тротоари. А във Виена, Мюнхен, Прага навсякъде гражданите си чистят.

Друго, което искам дебело да подчертая, че когато се чистят тротоарите, снегът не трябва да се хвърля на автомобилното платно. Трябва да се събира близо до бордюра на купчинки, но извън короните на дърветата.

- Какви са санкциите за непочистен сняг от граждани?

- 10 лева за маловажно нарушение, 50 лева с фиш или акт. Актът се пише, когато има сериозни нарушения на изискванията и санкциите при него са по-големи. Съдебната практика   изисква, когато си написал един път фиш или маловажно, следващия път задължително да е акт. Понякога обаче съставяме директно акт. По отношение на влиянието на строителните обекти върху околната среда пишем задължително актове. Там няма маловажно нарушение.

- Колко глоби наложихте миналата зима?

- Санкциите на фирмите за зимно поддържане бяха 3,5 млн. лева, които впоследствие бяха включени в бюджета за лятно почистване. Амбицията тази година е да се санкционират собствениците на имоти и празни парцели на територията на Столична община, които не се грижат за зимно поддържане на прилежащите тротоари. Скоро на „Сливница" видях такова нещо. Той има празен имот, ама тротоара не си го чисти, защото имотът не се ползвал. Но това е негов имот и той има задължение. Това нещо тази година ще го засилим.

- Има много такива зарязани имоти в София.

- Те може да са зарязани, ама си имат собственик. Там се пише директно акт. Актовете за физически лица са от 100 до 5000 лева. А за юридически от 700 до 20 000 лева.

- Колко са машините за снегопочистване по улиците?

- 169 при нормална обстановка. При усложнена обстановка могат да извадят 234. За нас най-важна е организацията. Дали има резервни шофьори. Дали имат условия в базата тези шофьори да преспиват там. Нали разбирате, че може да има достатъчно снегорини и достатъчно шофьори, но да е затворен пътят за Владая, а водачът да живее в Драгичево и да не може да дойде. Имахме такъв случай. Тази година фирмите имат задължение да си направят организация, така че едновременно с почистването на улиците с масов градски транспорт, да се почистват улиците с обществена значимост, вътрешнокварталните улици, които имат габарити, позволяващи да мине машината, която чисти и голямата улица. За по-малките улици са предвиден по-малки машини - малогабаритна техника. Новото тази година е именно тази едновременност. Тази година в почистването на тротоарите ще се включат малки машинки.

- Другият много актуален въпрос през зимата е чистотата на въздуха.

- Чистотата на въздуха е сбор, събирателно, функция на много елементи. Нито една мярка, нито един елемент сам по себе си не може да реши проблема с качеството на въздуха. В София и географската даденост на града оказва отрицателно въздействие върху качеството на въздуха. То е сбор от привнесени природни и антропогентни вредни вещества. Природните са следствие на географската даденост, орографските характеристики и т.н. Антропогенната дейност на човека е всичко останало.

Проблемът за София-град е наднорменото съдържание на прах. То може да бъде намалено чрез различни действия. Във всеки сезон, даже в различните части на денонощието, това съдържание на прах е различно. В София и Европа средната норма е 50 милиграма прах на кубичен метър. Често има надхвърляне на определената норма, но тя не се мери на пет минути или на 10, а е средноденонощна норма. При качеството на въздуха по-малкият проблем е меренето. Не трябва да се тръгва от меренето, за да се търси решението за подобряване качеството на въздуха. Даже да се мие София всяка нощ, пак рискуваме да е над нормата прахът. Освен улиците, има и други площи и никой не е направил съпоставка колко са останалите площи спрямо улиците. В София има много „кални точки", както им казваме ние. Миналата есен и тази пролет ние направихме трайна настилка от чакъл под мостове на бул. „България" и на Околовръстното. Там калта е покрита с чакъл и вече не е източник на прахови частици. Други кални площи сме ги затревявали през пролетното почистване. В София това е специфичен проблем, който е не по-малко важен от миенето на улиците. А къде гражданите паркират автомобилите си? В калта пред блока и след това излизаме с мръсните гуми на улицата. Имаме ли тогава ние, гражданите, въздействие върху въздуха, освен това къде какво се гори?

- Да, но някой жител на „Красна поляна" например би питал - къде ще се сравни прахът, който аз вдигам с колата си, със замърсяването от горенето на гуми и боклуци?

- Това го чувам всеки ден. Тук не иде реч за сравнение. Трябва едновременно да се питаме аз какво правя за моя град, какво искам от общината и тя какво прави.

Горенето е дълга тема, свързана със социалния статус на населението. Дърва и въглища се горят не само в „Красна поляна". Това дали горим отпадъци зависи от нас гражданите. Това да горим качествени горива обаче зависи и от държавата. Сега това се подобрява - от другата година ще имаме стандарт на твърдите горива и търговците ще са задължени да предлагат качествени горива.

Но ако всеки един гражданин съвсем мъничко се вглежда в своите действия и се опита да не допуска замърсяване и качеството на въздуха ще се подобри.