17 септември е празникът на град София и ден, в който почитаме Светите мъченици София, Надежда, Вяра и Любов.

Името си градът получава от храма – базиликата „Света София“, която е сред най-старите действащи църкви в Европа. Значима архитектурна ценност от ранните векове на християнството.

Храмът и градът са кръстени на Божията премъдрост –  едно от прозвищата на Исус Христос. Какво е Божията мъдрост разкрива едно от посланията на апостол Павел – Първо послание до Коринтяните:

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати…..И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“ (Първо послание до Коринтяните 13 глава)

С мъдрост различаваме доброто от злото, приятелството от лицемерието. Нека живеем с мъдрост!

София – това са нейните хора. Техните думи, знания, таланти и мечти правят София град на радост и надежда, на вдъхновение и творчество.

Честит празник, София!