"КНЯЗ-БОРИСОВА ГРАДИНА"
(историческа справка)
 

Парк „Княз-Борисова градина“ е най-старият и най-големият парк в София. Днес той заема площ от над 3 300 дка, разположени в сърцето на града. По-голямата и по-забележителна част от парка е гора (2 300 дка), като повечето дървета в нея са на средна възраст от 110 години.

Началото на парка е поставно с решение на Софийския градски общински съвет от 1882 г., според което, на мястото на съществуващото дотогава градското пасище предстои да бъде построен разсадник за производство на декоративни дървесни видове и храсти, наречен „Пипиниера“. За да се грижи за новия разсадник и да поддържа пространството около нея, същата година на работа е назначен и първият градинар на парка – швейцарецът Даниел Неф. Той изработва и първия план на градината, организира разсадника в долната част при реката, огражда го с върби и засажда в него първите 10 000 малки дървета. Ппиниерата на Неф е разположена на мястото, на което днес се намира красивото езеро „Ариана“. За две години площта на разсадника е увеличена с 14 декара, а пространството около нея започва да носи името „Разсадна градина“.

Още в първата година от работа си в „Разсадната градина“, до къщата, в която е настанен близо до разсадника, Неф построява малко езерце, а до него засажда и първия дъб в парка. Дъбът може да бъде видян и днес – той се намира до централната алея откъм езерото „Ариана“.

През 1886 г. е направено първото разширение на градината от къщата в посока изток и се обособява съществуващата до днес детска площадка. Две години по-късно следва второ разширение, отново в посока изток - до „Рибното езеро“, днес познато като „Езерото с лилиите“. По това време се оформят двете централни алеи и в градината започват да се внасят по-ценни видове – дъбове, ясен, явор и бреза. Първите няколко десетки дъба са пренесени от гората в Лозенец. В следващите 3 – 4 години масово се засаждат широколистни дървесни видове, докарани от Пасарелската и Кокалянската гора. Към 1890 г. от Рила планина са донесени и значителни количества иглолистни дървесни видове – черен бор и смърч. Засадени са и екзотични видове като секвоя, кедър и гинкго билоба. Днес можете да се потопите в тази атмосфера, разхождайки се по алеята на Вековните дъбове.

През 1892 г., по инициатива на проф. Бъчеваров, първият преподавател по Aстрономия във Висшето училище  започва строителството и на Астрономическа обсерватория на Софийския университет. Тя е завършена през 1894г. – 30 години преди полагане основите на Ректората. Университетската астрономическа обсерватория е една от първите обсерватории на Балканите.

На 9 януари 1895 г., в чест на престолонаследника княз Борис, навършващ тогава 1 година, Пипиниерата получава официалното си име – „Княз-Борисова градина“. В края на века разсадникът вече носи значителни приходи на общината от продажбата на фиданки и цветя.

През 1890 г., градината е украсена с едно малко езерце, направено до главния вход (днес „Орлов мост“), около което са засадени много цветя. В този си вид малкото езерце съществува до 1895 г., когато е пресушено, а четири години по-късно е изградено на ново, разширено е до днешните му размери, облицовано е и е изградено в него островче. След реконструкцията езерото става 175 м дълго и 50 м широко. Още същата зима – през 1904 г., започва да се използва за ледена пързалка.
През 1906 г. за главен общински градинар е назначен елзасецът Йосиф Фрай – страстен любител на цветята. Той преустройва градината по собствен план, доразвивайки идеите на Неф. През 1910 –1912 г. засажда двете главни алеи в долната част на градината – липовата и кестеновата, а в горната част открива широката централна и двете странични алеи – от Детското игрище до Рибното езеро. По негова идея е създаден Розариумът и започват да се организират ежегодни цветарски изложби.

От 1920 г. в градината се поставят бюстове паметници на видни българи. Първият е на Иван Вазов по повод седемдесетия юбилей на писателя. Постепенно броят на бюстовете паметници расте и са включени едни от най-известните български родолюбци като Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Марин Дринов и много др. Днес броят на бюстовете паметници надвишава 40, което превръща парка в един от най-големите мемориали на открито в страната.

Около 1930 г. в средата на Рибното езеро, освен жабите и костенурките, е изградена скулптурна фигура във вид на каменна лилия, от която също бликат струи вода. Десетина години по-късно за пореден път е направена нова скулптурна украса на езерото. В центъра, заобиколена от известните костенурки и жаби, е поставена фигура на къпещи се деца по проект на скулптора Васил Зидаров.

През своята дългогодишна дейност като общински градинар Йосиф Фрай превръща тогавашната градина „Княз Борис Търновски” в разкошен парк, който по красота и простор съперничи на дворцовите паркове в Евксиноград и "Враня". Делото му е продължено и в следващия, трети период от развитието на парка, който започва с назначаването за градинар на българина Георги Духтев. Като възпитаник на австрийската градинарска школа, той обръща специално внимание на обемно-пространственото изграждане на парка – формират се полянки в дървесните масиви и се оформят пейзажни гледки, с които той придава на парка художествена изразителност. През 1934 г. той реконструира и занемарения Розариум и засажда 1400 рози, доставени от Германия.

Съществен момент за оформянето на новоустроените територии в градината е изграждането на „Японския кът” в частта над Рибното езеро към Цариградското шосе. Това става през 1940 г., а растенията за този кът, предимно японски вишни, са изпратени от Япония чрез японския пълномощен министър Хачия в знак на приятелски чувства на японския към българския народ. През втората половина на XX век в "Борисовата градина" са изградени детски кътове, летни естради и театър, читалня, тенискортове, паметници, конна база.

След 9 септември 1944 г. започва нов период в развитието на градината. Името е променено на „Парк на свободата“. Той придобива статут на парк за култура и отдих. През 1952 г. започва строителството на алпинеума.
На 2 юни 1956 г. е открита „Братската могила“ – паметник на загинали антифашисти, оформен като голяма архитектурно-скулптурна композиция, над която се издига 41-метров обелиск.

В началото на 1992 г. е върнато старото име на парка – „Княз-Борисова градина“, или накратко  "Борисова градина", както я наричаме днес. Паркът е дом на 65 вида птици, като най-типичните от тях, като например сойка, зелен кълвач, кос, черешарка, синигер, поен дрозд и др., можете да разгледате в „Алеята на птиците“. Европейската катерица е също сред типичните му обитатели. Дружелюбна и игрива, тя целогодишно има пухкава опашка, която освен че я отличава от останалите видове, й помага да лети между дърветата.

Днес паркът е особено посещаван от столичани и гости на града. В почивни и топли дни броят на посетителите на парка надвишава 10 000.

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ