ЗА СОФИЯ КАРТА НА СОФИЯ ВИРТУАЛНА ПРИЕМНА КОНТАКТИ ТЪРСЕНЕ
> начало >> СОФИЯ - 127 години столица
  СОФИЯ - 127 години столица
 

ГРАДИНИТЕ НА СОФИЯ

Когато на 3 април 1879 г. София е обявена за столица на България, в града е имало само една обществена градина - Градската. Тя е направена на мястото на стара турска градина, по инициатива на губернатора П. В. Алабин и под ръководството на градския архитект Антон Колар.

Още в първите месеци след Освобождението се преустройва алейната мрежа, изгражда се ниска дървена ограда, кафене кьошк за музиканти.

Засажда се нова растителност и Градската градина е наречена Градина „Александър II".

До края на века градината претърпява многократни преустройства, свързани с алейната мрежа, растителността, огражденията и благоустройството. По тях са работили градинарите Карл Бетц, Даниел Неф и Илия Тодоров. До Втората световна война преустройства не се правят и Градската градина запазва своя облик.

След изграждането на Мавзолея започват отново основни преустройства и реконструкции: през 1951 г. от арх. Сугарев и арх. Р. Робев, 1959 г.- от същите автори, през 1976, 1978 г.- от арх. А.Агура. Тези преустройства основно променят ориентацията на градината и я отварят към Народния театър. Новата композиционна схема е в противовес на съществуващия надлъжен партер, а фонтанът драстично прекъсва главната алейна ос. Градината загубва значителни територии, характерни архитектурни елементи и най-вече вегетативни площи. Заличава се окончателно и безвъзвратно връзката с миналото, с културните пластове на най-старата градина в София.

Най-значителното събитие през годините след Освобождението на България в областта на градинската дейност определено може да се счита създаването на сегашната Княз-Борисова градина. През 1882 г. енергичният столичен кмет Иван Хаджиенов (1.Х. 1881-29.IV 1883) довежда от Букурещ швейцарския градинар Даниел Неф. Според плановете на кмета първоначално е било необходимо да се създаде един голям разсадник (пепиниера), в който да се произвеждат необходимите дървета, храсти и цветя за бъдещата градина. Посадъчен материал е бил необходим и за създадените вече обществени градини, както и за улични насаждения.

През пролетта на 1882 г. Даниел Неф изработва първия план на градината, организира разсадник в долната част при реката и си построява къща за живеене. През 1884 г. Неф започва изграждането на градината. Първоначално са били засадени акациеви дървета, оформени са лехи с цветя, малко езеро и всичко е било оградено с жив плет от дъб и глог.

Разсадната градина под грижите на швейцарския градинар започнала да произвежда фиданки, които, освен че задоволявали обществените и дворцовите градини, се предлагали и за Продан на гражданството. Голямото количество фиданки се отличавали с богатия си видов състав. Най-масово са произвеждани акации, а наред с тях айлантус, каталпа, японска софора, черници, платани, брястове.

През 1885 г. Пепиниерата вече е оформена като градина, а през 1886 г. е имала площ от 30 ha с четири основни алеи в границите на Цариградско шосе, Перловската река, старите турски гробища и жилището на Неф.

До края па същата година градината е разширена и достига до Детското игрище.

Освен по протежение на Цариградското шосе градината се разширява и в югозападна посока до мястото на старото игрище „Левски", засажда се гората над него и се създава голямото езеро (1889).

Коренна промяна в растителния състав на градините и уличните насаждения в столицата се извършва през 1888 г., когато по препоръка на княз Фердинанд повечето от акациевите дървета трябва да се заменят с горски дъб, явор, ясен, бреза и др. Първите няколко десетки дъба са пренесени от гората в Лозенец. В следващите 3-4 години масово се засаждат широколистни дървесни видове, докарани от Пасарелската и Кокалянската гора. Към 1890 г. от Рила планина са донесени и значителни количества иглолистни дървесни видове - черен бор и смърч.

През 1906 г. за управител на градските градини и паркове в София е назначен елзасецът Йосиф Фрай. Той я преустройва въз основа на изработения от него втори план, доразвиващ идеята на Д. Неф. В изпълнението на този план Фрай засажда двете главни алеи в долната част на градината - липовата и кестеновата, а в горната част открива широката централна и двете странични алеи - от Детското игрище до Рибното езеро. По това време се изгражда и Народната чешма, по късно облицована с бигор и наречена Бигоровата чешма".

И докато Даниел Неф изразявал определено предпочитанията си към акациите, то Фрай бил изключителен любител на цветята. Той създал „Розариума" на мястото на премахнатите селскостопански сгради, както и многобройните цветарници и парници, отговарящи на съвременните изисквания.

През времето на Фрай градината получава и ново териториално разширение на юг от дъбовата гора до бул. „Княз Симеон Търновски" (сега бул. "Др. Цанков"). На различни места в градината се засаждат много борове и смърчови култури и постепенно овощните насаждения се заместват с декоративни дървесни и храстови видове.

През своята дългогодишна дейност като общински градинар Йосиф Фрай превръща тогавашната градина „Княз Борис Търновски" в разкошен парк, който по красота и простор е съперничел на дворцовите паркове в Евксиноград и Враня.

От 1934 г. за управител на службата „Градини и паркове" в София е назначен българският специалист - градинар Георги Духтев. Благодарение на него и на тогавашния кмет на града инж. Иван Иванов в парковото дело на столицата настъпва подем. Това се отразява главно в доразвитието и благоустройството на Княз-Борисовата градина. Така през пролетта на 1934 г. старият розариум се разширява и достига площ от 0,7 ha. Г. Духтев засажда около 1400 нови облагородени сортове рози.

Съществен момент за оформянето на новоустроените територии в градината е изграждането през 1940 г. на „Японския кът" в частта над Рибното езеро към Цариградското шосе. Растенията за къта са изпратени от

Япония чрез японския пълномощен министър в знак на приятелски чувства на японския към българския народ. Те са представители на националната японска флора.

Към 1942 г. Борисовата градина заема площ от 90,5 ha, от които 68,66 ha - благоустроени и 4,4 неблагоустроени. Останалите 17,35 ha са застроени територии и се заемат от Лятната къпалия, Университетската астрономическа обсерватория, Училището на открито, Голямото езеро, игрищата „Юнак", „Левски", Тенисклуба, АЦ 23, Дипломатическия тенискорт, Колодрума и Токоизправителната станция „Юнак".

В развитието на Княз-Борисовата градина се очертават три качествено различни етапа, свързани с тримата автори - Даниел Неф (1882-1900), Йосиф Фрай (1906-1934) и Георги Духтев (1934-1944).

Планирането на парка се изгражда на базата на изработения от Д. Неф първи план и доразвиването му от Й. Фрай. В изграждането на плановата схема на парка се установява приемственост, която преминава от първия до третия етап, като общата схема не се променя, а само се усъвършенства.

При проектиране на последната реконструкция на Борисовата градина през 1986 г. (колектив с ръководител инж. Георги Радославов) се установиха, а по късно и доказаха зависимости в композициите на авторите на градината, базирани на модулна система, която покрива цялата представителна част на градината хоризонтално и вертикално. Установява се, че Княз-Борисовата градина е планирана и в голямата си част реализирана по схеми, заимствани от образци на австро-германския парков барок. Яснотата на нейната композиция, съвършенството на пропорциите на пространствата, прецизно избраният и композиран растителен материал я правят образец и паметник на българското градинско и парково изкуство, обявен през 1986 г.

През 30-те години в София се изграждат и около 60 нови квартални градини, предимно в централните части на града. Някои от тях са разположени на оживени места или кръстовища и се използват като места за чакални на открито (бани, гари) или места за преминаване (пл. „Възраждане"). Други имат многостранно предназначение. Предимно за отдих са градините, изградени при паметници (Руски паметник, Докторски паметник), култови сгради („Св. Седмочисленици", „Св. Георги", „Св. Троица", „Св. св. Кирил и Методий").

Тези квартални градини са малки по размер (1-2 ha). Композирани са предимно в геометричен стил с подчертан стремеж към симетрични и осови решения, наложени от формата, прилежащата градска структура, наличието на композиционен център - паметник, фонтан или друг архитектурен елемент, и са повлияни от чужди образци. По отношение на растителното изграждане са постигнати значителни успехи с видовото разнообразие на използваната растителност и съчетаването й в богати растителни композиции, въпреки ограничените им територии.

В годините след Втората световна война се проектират и изграждат големите градски паркове, предвидени още през 1938 г. от плана на проф. Мусман и потвърдени от следващите генерални и директивни планове на София. За основа на тяхното изграждане са послужили масовите залесявания в близките околности на града, направени още в края на миналия и началото на този век от лесовъдите Стефан Дончев, Юлиус Милде и най-вече през 1944 и 1945 г. от инж. Георги Василев.

Проектирани и изграждани през различни години, големите градски паркове Западен, Южен и Северен в композиционно отношение са отражение на естетическите принципи и стилове, конюнктурно наложени от вън или защитени авторските естетически и функционални критерии.

Западният парк е проектиран като класически Парк за отдих и култура (арх. Ив. Бояджиев, 1957), с подчертани осови надлъжни и напречни композиции. мощни цветни партери, скални кътове, цветна изложба, детски площадки и пай-големия атракцонен сектор. В парка са обособени две части: паркова - „Христо Смирненски", с висока степен на благоустроеност и изграденост, и лесопаркова, където са проведени само алеите.

При първоначалното изграждане, както и при следващите разширения и преустройства (1960 и 1975), се подхожда изключително внимателно при боравенето със съществуващата дървесна и храстова растителност. Залесяванията от началото и средата на века в местността „Бяла тухла" са изключителна ценност за парка.

Западният парк на София е основно звено в зелената система, осигуряващо връзката с Люлин планина. Той е единственото голямо петно в тази част на града, оградено от масирано жилищно и промишлено застрояване.

Южният парк е структурообразуващ елемент за града и зелената му система и е предвидена по плана „Мусман" като основен зелен клин към Витоша. Идейният проект е разработен и одобрен през 1972 г. (проектантски екип с ръководител арх. М. Карлова), когато започва и неговото строителство. Териториално са обособени 4 части. В края на 70-те години, с построяването на НДК, I част отпада и се превръща в „околно пространство" - площад на двореца. В началото па 80-те години по актуализиран проект (арх. И. Щетинска) започват начални действия по реализация на П част, но поради липса на средства те са спрени. На тази част започва строителството на хотел „Хилтън". Най-значителна е реализацията на III част (арх. М. Карлова), която започва през 70-те години.

Същинският Южен парк е планиран в пейзажен стил (английски парк). Планировката е подсказана от разнообразния релеф и богатството на теренни форми. Структурно в парка са обособени 4 сектора. Главният подход, изграден върху равнинната част от терена, е оформен като декоративна настилка с богати цветници с геометрични форми. В детския сектор са разположени няколко площадки, водни съоръжения и малки заведения за хранене. По стръмния скат под Правителствена болница са изградени няколко тематични изгледни площадки, които предлагат тих отдих и съзерцание. Предвидената по проект пейзажна корекция на р. Дреновичка остава нереализирана, поради голямото наводнение. На територията на Южния парк съществуваща растителност от върби и тополи има само по поречието на живописната р. Дреновичка. Останалата дървесна и храстова растителност е внесена от софийските разсадници.

Северният парк е предвиден по плана „Нейков" и обхваща терени от земеделския фонд и бивш горски разсадник с площ от 107 ha. Идейният проект е изготвен през 1976 г. (инж. В. Кожухаров), а работният и екзекутивните - през 1984 г. (инж. Г. Радославов). Строителството е завършено през 1985 г. Паркът е разположен между жк „Момкова махала" и жк „Надежда" и заема важно място в зелената система като растителен пояс, който изолира жилищните територии от промишлените зони на север. Композиционно той е решен в съвременни форми, съобразени с терените и природните дадености. В композицията се разграничават 3 основни сектора. При главния подход е изградено голямо езеро и цветна изложба, обзаведени с малки архитектурни форми и градинска мебел. Детският сектор е с моделиран терен, за което са използвани материалите от изкопните работи за водните площи. Изградени са лятна читалня, воден канал и водна площ, детски площадки и архитектурни съоръжения. Третият сектор е за тих отдих и разходки в горската част на Северния парк и се представлява от различно композирани открити и закрити пространства, преминаващи непосредствено едно към друго.

Днес, когато София отново има амбициите да заеме своето достойно място сред европейските столици, сме длъжни да положим много усилия и умения, за да запазим за поколенията след нас красивите софийски градини и паркове. И ако сега нямаме възможност да строим нови, то нека спасим тези, които имаме, от всякакви териториални посегателства, незаконно строителство, изсичане, вандалско унищожаване на паркови и архитектурни елементи, от пагубни непрофесионално издържани идеи и реализации.

-----
<< Съдържание ... Продължение >>

нагоре   назад   начало
(C) 2000-2010, Столична община