ЗА СОФИЯ КАРТА НА СОФИЯ ВИРТУАЛНА ПРИЕМНА КОНТАКТИ ТЪРСЕНЕ
> начало >> СОФИЯ - 127 години столица
  СОФИЯ - 127 години столица
 

СОФИЙСКАТА ЕЛИТНА КЪЩА -(1878 - 1920)

Над 50 чужденци - архитекти, техници и декоратори, пристигат в България след 1878 г. Повечето се установяват и творят до края на живота си в София. С яркото си творческо присъствие те полагат основите на българската архитектура в духа на европейските традиции от края на XIX в. и имат и изключителен принос в превръщането на София в съвременен град.

Още първите построени в София елитни къщи съчетават рационална функционална организация и еклектична външност, прилагайки почти всички ордерни системи. Къщата на проф. Ф. Данаилов (арх. К. Маричков, 1914) напомня малък дорийски храм. В мавритански дух е декорацията на построената през 1912 г. от Н. Лазаров къща на полковник Г. Вазов. В голяма част от изградените през първите две десетилетия на XX в. къщи прилаганите конструкции и острвърхи арки подсказват неоромански и неоготически влияния, но всъщност в повечето случаи преобладават неокласическите форми. В най-ранните сгради (1881-1897 г.) архитектурата е строга и почти лишена от украса. Въздействат преди всичко чистите пропорции - къщата на К. Стоилов (Й. Прошек), къщите на Д. Тончев (А. Хадерер) и на Разсолков (С. Димитриевич). Подобни са решенията в къщите на Н. Цанов (М. Пернигони) и на А. Данаилова (А. Хадерер), в дома на ген. С. Паприков (К. Хайнрих).

При двуетажните къщи етажите се третират различно. Партерът е рустициран. Всички ъглови пиластри са хоризонтално фугирани.

Съществена роля при изграждане на архитектурния образ играят прозорците. Техните форма, размери, брой и декорация са винаги внимателно разработени. Те са не само цел, но и средство, което подчертава оста на симетрия и мястото на представителните помещения в къщата. Обикновено са съчетани в тройка или изграждат арковидни мотиви. В къщите на М. Момчилов (П. Момчилов, 1899), на М. Бочев (Ф. Грюнангер, 1904) ризалитът е представителен централен композиционен елемент.

В преобладаващ брой примери главният вход не е централно разположен. Той следва свободното от симетрия вътрешно решение и се поставя асиметрично по главното лице или на странична фасада, но винаги добре достъпен и представително оформен.

В неокласическите по дух фасади до началото на XX в. пластичната украса е твърде пестелива. Обикновено декорацията е смесица от строги растителни с стилизации, напомнящи дворцовите стилове „Франсоа I" или „Луи XIV", всевъзможни розети, медальони, листни гирлянди, ленти. Като декоративни пана или с балюстри се оформят подпрозоречните полета. Всички балкони имат ажурни метални парапети.

Стиловото разнообразие на строените след 1878 г. до идването на първата генерация български архитекти елитни къщи очертава творчеството на възпитаниците на архитектурните школи в Дунавската империя. А. В. Колар, К. Красни, Иржи, Вацлав и Йосиф Прошекови, В. Румпелмайер, А. Хадерер, П. Бранг, К. Хайнрих, тандемът Х. Хелмер и Ф. Фелнер, декораторът А. Грайс, са най-често споменаваните имена от архитектурно-творческия елит на онова време. Най-ярката фигура сред тях е австриецът Фридрих Грюнангер (1856 -1929). Завършил Академията за изящни изкуства във Виена, през 1879 г. той пристига в България и бързо се утвърждава като архитект, близък до Двореца и висшите кръгове. Грюнангер живее с прекъсвания в София до 1914 г. и строи едни от най-представителните обществени сгради и елитни градски къщи. Верен на късния архитектурен историцизъм, в началото на века той е сред основоположниците на романтичната линия в духа на средновековното ни архитектурно наследство.

Тласък за издигане естетическия вкус на богатите софиянци е преустройството и изграждането на западното крило на Княжеския дворец (В. Румпелмайер, 1882) и особено на източното му крило (Ф. Грюнангер, 1894). Сходството с френските дворци от XVIII в. и белезите на виенския имперски барок превръщат Княжеския дворец в най-блестящата и привлекателна за стилово подражание сграда. Редица богати собственици от висшия градски елит - общественици, политици и финансисти, възлагат на Грюнангер проекти за новите си жилища. Изградените къщи, в които той въплъщава пълнокръвно богатото си творческо умение на традиционалист-стилизатор, се превръщат също в мерило за изискан вкус и социално преуспяване, което е съществен стимул за изграждане архитектурния облик на индивидуалното жилище в София въобще.

Грюнангер се изявява като блестящ интерпретатор на виенския барок в София близо тридесет години. Творческото му обаяние е толкова силно, че продължава излъчването си и след масовото навлизане на сецесиона (1905-1910 г.).

През 1899 г. Грюнангер построява двуетажна къща с мансарда на Анна Пулиева. И тук архитектът остава верен на ренесансовия принцип за разделяне на етажите чрез декорацията. Сградата е живописна с арковидните си прозорци, стегнати в изящни барокови рамки. Подобни декоративни изкушения се срещат във всички работи на Грюнангер. По-късно той ги доразвива в къщите-дворци на Х. Сърмаджиев и Д. Яблански, както и в редица доходно-жилищни сгради, с умението си да внуши стилово единство. Сборност и единство характеризират архитектурата и на Дом Пулиеви.

Къщата на българския дипломатически агент във Виена - адвоката Х. Сърмаджиев (1903, днес резиденция на турския посланик), е силен пример за вътрешната драма на късното архитектурно стилизаторство. Тук на свободната планова структура се противопоставят сковаваща компактност, формална симетрия и разточителна пластична декорация; преобладаващите заемки от виенския имперски барок съжителстват с елементи от средиземноморския ренесанс и рококо.

Едно от най-добрите постижения не само в творчеството на Грюнангер, но и в софийската архитектура от първото десетилетие на XX в. е къщата на финансиста Д. Яблански (1907). Яблански е в тесни приятелски и делови връзки с архитекта чрез Сърмаджиеви. Впечатлен от комфорта в техния дом, той му възлага проекта за своя дворец в центъра на София. Къщата е изградена върху асиметричен план, предвиждащ всичко за висш лукс. Барокова украса - дело на дворцовия декоратор Андреас Грайс, подсказва мястото на „царствените" покои на собственика. Всъщност в цялата архитектура на сградата прозират стилови заемки от Княжеския дворец. В къщата на Яблански Грюнангер влага цялото си професионално умение и резултатът е наистина забележителен. Десет години по-късно, установявайки се в Залцбург, той построява собствен дом, почти копирайки сградата на Яблански.

Първото поколение българи архитекти се завръща в България през 90-те години на XIX в. и веднага се включва в проектирането и строителството на представителни обществени сгради и частни къщи. Архитектите Миланов, Момчилов, Начев, Фингов, Лазаров, Ненов, Несторов, Ставров, Нешов са завършили Политехниките във Виена, Грац, Париж, Прага, Ганд, при едни от най-ярките представители на европейския архитектурен историцизъм. Дълбоко в себе си романтици, тези изпълнени със знания и енергия млади хора. поемат още с първите си творчески изяви пътя, начертан от пионерите . чужденци. В забележителното си професионално развитие всеки от тях изгражда своя, в повечето случаи ярко обособена позиция. Скромният Миланов остава винаги в сянката на професионалните си и нравствени добродетели. Амбициозният Лазаров не изневерява на стилизаторството. Емоционалният Фингов остава до последния си ден романтик, а неспокойният Момчилов е през целия си живот търсещ и неудовлетворен. Всъщност сред архитектурните творци от онова време той се поддава най-трудно на анализ. Почти всичко изградено от него показва голям талант. В София той строи няколко десетки жилища, част от които богати и представителни, които са примери на конфликт между архитектурен образ и функция. Във всички има стремеж за пълно отричане на плановата симетрия, но в изграждането на архитектурния образ Момчилов остава все още стилизатор.

През 1899 г. Момчилов проектира къщата на своя брат инж. М. Момчилов в София (бул. „Патриарх Евтимий" 2). Последната е може би най-сполучливият български проект на жилищна сграда от края на миналия век в София. Независимо от непреодоляното и тук противоречие между функция и форма тя се откроява с логика, пестеливост и стилова чистота. Стилистиката й е вариант върху късен средиземноморски ренесанс. Раздвиженият обем, степенуването на ниски лежащи тела и кулообразни акценти в добро равновесие и пропорции, правят въздействието на тази сграда силно. Всичко показва вярно чувство към пространство.

Архитектурата на елитните софийски къщи от 1895 до 1910 г. дължи твърде много на един от творчески най-продуктивните представители на първата архитектурна генерация - Н. Лазаров (1870-1940). Той е поклонник на барока с френски привкус, поради френската му школовка, увличащ се по модните неостилови вълни от края на XIX в., но не чужд и на сецесиона.

Запазените и до днес негови сгради (за София те са поне стотина) са толкова характерни, въпреки разнообразието си, че е невъзможно да бъдат приписани другиму. И всички те с очарователната си помпозна натруфеност са ярки образци на една загиваща архитектурна епоха.

В къщата на Д. Моллов (пл. „Народно събрание", 1909), Лазаров създава внушителна фасада от френски дворцов тип, чиято наситена украса и обшит с метал купол (вече несъществуващ), напомня Часовниковия павилион в Лувър.

Всъщност архитектурата на елитното софийско жилище от края на XIX и началото на XX в. е откровено еклектична. Преобладава лепената пластична декорация с дълбока обработка, създаваща живописен ефект на светлосенките.

Често прилагани са рустика в партерните етажи, сложни обрамчвания на врати и прозорци, декоративни елементи или фигурални композиции от растителни стилизации, скулптурни декорации и метална пластика. Лепежните украсни елементи са изпълнени предимно с матрици, но повечето са с високи художествени качества, доказват безспорно изявения естетически вкус и талант на техните създатели - художник-декораторите Грайс, Рихард Харди, Глос, Киселинчев и др.

През последното десетилетие на XIX в. сецесионът, пренесен от Виена, Париж, Мюнхен, Брюксел, се разпространява бързо чрез творчеството на голяма група по-млади архитекти от „второто поколение". Силно импресивен, динамичен, изпълнен с изящество и душевност, за кратко време ми се превръща в културно явление, което променя бързо облика на елитната софийска къща. Нито един от действащите тогава столични архитекти не остава безучастен към него, а всички сгради от периода 1900 -1920 г. носят стиловите му белези.

Построената през 1905 г. от архитектите Г. Фингов и К. Маричков къща на Вера Дренкова е безспорно един от най-изразителните представители на сецесиона от онова време в София. Малко по-късно творческият тандем създава сградата на Лаос Функ (1904), къщата на генерал-майор Ботев 11905). В същия стил е и къщата на самия Г. Фингов (1907).

Повечето софийски къщи от този период показват особеното внимание при решаване на покрива. Той е синоним на динамичното начало и импресивност на стила, органично е свързан със сградата и представлява естествен завършек на архитектурната композиция. Разполагането на прозоречните отвори по фасадите не следва никакъв ред. Забележителен пример е къщата на арх. Г. Фингов. Прозорците са поставени без привидно да се отчита мястото им отвън. Всъщност търсено е свободно решение в степенуване на отворите, формата и пропорциите на фасадите. Неподчинени на някаква формална идея са размерите им. Те са по-големи там, където това е нужно, така че често пъти на една и съща фасада се подреждат различни по размер и оформление отвори.

Мястото на главния вход е подчинено на рационалните идеи, заложени в разпределението. Във фасадната композиция това обикновено създава впечатление за случайно разполагане, но на неговите място и украса се отделя изключително внимание. Входът е оформен като представително встъпление към богатия дом, в композиционна връзка с главната фасада, но винаги там, където би създал чувство за загадъчност и недостъпност.

Немалка роля във фасадно-декоративната композиция на богатото жилище се отрежда на остъклените веранди, зимни градини и балкони, характерни със своеобразна обработка на металните конструкции в сецесионова стилистика и богато остъкляване.

Къщите, изпълнени в духа на северните германски и скандинавски сецесионови вариации, са почти лишени от пластична декорация. Въздействат предимно обемите, сложната структура на покрива, колоритът, материалите. Внушението е почти винаги мистично. В духа на тези северни вариации, присъщ на повечето от реализациите на Фингов и Маричков, са решени къщите на Г. Фингов (ул. „Шипка 38, 1907), на Горгас (ул. „Оборище" 10, 1908) и др. Отсъствието на декорация при тях се компенсира частично с фрагменти от каменна облицовка по фасадите.

-----
<< Съдържание ... Продължение >>

нагоре   назад   начало
(C) 2000-2014, Столична община