ЗА СОФИЯ КАРТА НА СОФИЯ ВИРТУАЛНА ПРИЕМНА КОНТАКТИ ТЪРСЕНЕ
> начало >> СОФИЯ - 127 години столица
  СОФИЯ - 127 години столица
 

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

На 1 октомври 1888 г. е основано най-старото висше училище в България Софийският университет „Св. Климент Охридски" - с 4 редовни и 3 извънредни преподаватели и 49 студенти. Открит като Висш педагогически курс, след няколко месеца е преименуван във Висше училище, а от 1904 г. - в университет. Пръв негов ректор е известният български езиковед Александър Теодоров-Балан.

Софийският университет съхранява демократичните традиции в областта на просветата и културата от епохата на Българското възраждане и се налага като главен учебно-научен и културен център в младата българска държава. През първите години на своето съществуване той има три факултета - историко-филологически (от 1888 г.), физико-математически (от 1889г.) и юридически (от 1892 г.). Изучават се следните специалности: история и география; славянска филология и литература; философия и педагогика; математика и физика; химия; естествени науки; право. През 1901 г. са приети и първите 16 жени в университета. От 1902 г. негов празник става 25 ноември (8 декември) - ден на св. Климент Охридски.

Паметна в историята на университета е 1907 г. При откриването на Народния театър в София студентите освиркват княз Фердинанд, след което последва закриването на университета за 6 месеца и уволняването на всички негови преподаватели (професори, доценти и лектори). Университетската криза се разрешава едва след назначаването на ново правителство (януари 1908 г.) начело с лидера на Демократическата партия Александър Малинов. В навечерието на Балканските войни в Софийския университет са записани 1379 студенти (725 младежи и 654 девойки). Четвъртият факултет на университета (Медицинският) е открит през 1917 г., петият (Агрономическият) - през 1921 г., а шестият (Ветеринарният) и седмият (Богословският) - през 1923 г. През учебната 1922/1923 г. Софийският университет има 111 катедри с 205 преподаватели и асистенти (52 редовни и 18 извънредни професори, 35 редовни и 21 частни доценти, 6 лектори и 73 асистенти). Броят на студентите е 2388 души (1702 мъже и 686 жени).

В края на 1921 - първата половина на 1922 г., по време на управлението на Българския земеделски народен съюз, е направен вторият сериозен опит да се посегне на автономията на университета. И тогава обаче правителството на Александър Стамболийски е принудено да отстъпи пред непреклонната позиция на преподаватели и студенти.

Активна дейност в Софийския университет развиват студентските академични дружества (16 - в края на 20-те години) - Философско-педагогическо). Историко-географско, Филоложко-литературно, Правно-богословско, Физическо-математическо, Химическо, Медицинско, Агрономическо, Ветеринарно-медицинско, Дружество на естественици и др. Организатор на културния живот на студентите е Общостудентската организация „Христо Ботев", която обединява значителна част от университетската младеж. Тя е и най-големият клон на Българския национален студентски съюз (БНСС). В противовес на тази студентска организация в края на март 1930 г. се основава Българският общ народен студентски съюз (БОНСС), който обединява предимно студенти с леви убеждения.

Софийският университет се развива като основна научна институция в страната. Педагогическата заетост на преподавателите се съчетава с резултатна научноизследователска дейност, която обогатява родната наука със значителни приноси, които стават публично достояние чрез университетските научни издания „Годишник на Софийския университет", „Университетска библиотека" и др.

Ръководството на Софийския университет отдава заслужено признание на лицата, които подпомагат развитието на българската наука. Така например на 28 октомври 1928 г. Академичният съвет провъзгласява цар Борис III за „почетен доктор на природните науки". Основните съображения за това са, че „Негово Величество царят на България следи отблизо и с жив интерес развитието на младата ни наука във всички нейни прояви, че щедро е давал подкрепата си на всяка инициатива в областта на науката, вземайки по този начин под свое върховно покровителство българската научна мисъл, че със царските институти и ценната библиотека при тях, за чиято поддръжка той не е щадил ни средства, ни труд, ни скъпо време, се насърчи и улесни изследването на страната ни в природонаучно отношение, че лично сам той е твърде много допринесъл за обогатяване на нашите познания по фауната и флората на българските земи".

С почетна докторска титла са удостоявани и други български дейци, както и чуждестранни учени.

На 27 октомври 1929 г. е защитена първата докторска дисертация в Софийския университет по естествени науки от Васил Цанков. Втората докторска разработка е по химия и е защитена на 1 юли 1930 г. от Александър Спасов. През учебната 1930/1931 г. броят на докторите в университета се увеличава е още 4 души.

Съгласно Закона на университета от 1904 г., Закона за народната просвета от 1909 и 1921 г. и изменението на Закона за народната просвета от 1924 г., общото управление на университета се осъществява от Академичния съвет. Той се избира в края на всяка учебна година. В него влизат ректорът, проректорът, деканите, продеканите и по няколко представители от всички факултети. Цялостната дейност на университета се основава на различни правилници, приемани от Академичния съвет, като: общ университетски правилник, правилници за приемането на студенти в университета, правилници и програми за университетските изпити, правилници за студентския стаж, правилник за студентските такси, правилник за премии на отличили се студенти, правилник за асистентите при университета, правилник на фонда за научни цели, правилниците за университетските издания и др.

-----
<< Съдържание ... Продължение >>

нагоре   назад   начало
(C) 2000-2014, Столична община