Демографска характеристика

Население и демографски процеси в София през 2010 година
Източник: НСИ, ТСБ – София

Брой и структура на населението

В резултат на демографските и миграционни процеси изчисленото в края на 2010 година население на София възлиза на 1259446 души, или 1/6 от населението на страната живее в столицата. За една година, в резултат на механичния и естествения прираст, населението на областта се е увеличило с 9648 души (0.7 на сто). Както и до сега, увеличението се дължи основно на положителния механичен прираст. Увеличи се и средната гъстота на населението в София. През 2010 г. 930 души живеят на 1 кв.км от нейната територия, при гъстота 925 души средно на 1 кв.км. за 2009 година.
Административно област София (столица) се състои от 4 града и 34 села. Към края на 2010 г. 95.4 на сто от населението на областта живее в градовете. Делът на селското население е малък - едва 4.6 %.
В разпределението на населението по пол жените продължават да са повече от мъжете - 52.4% от общото население. През 2010 г. на 1000 мъже в София се падат 1103 жени. Последната година, през която броят на мъжете е имал превес над този на жените е 1953 г., когато на 1000 жени са се падали 1102 мъже.

Възрастовата структура на населението дава представа за съотношението между отделните му възрастови категории и е фактор, който влияе пряко върху възрастовия състав и броя на трудовите ресурси на столицата.Тя се влияе от промените в демографските процеси в миналото. Както в цялата страна, така и населението на столицата остарява. Това се изразява в непрекъснатото повишаване на средната възраст на населението, макар и с по-бавни темпове от страната. За последните десет години средната възраст на населението в София се е увеличила с около две години. През 2010 година населението в областта е средно на 40.5 години (при 41.9 години за страната). Мъжете в София (38.6 години) са по-млади от жените (42.2 години) .
В последните 3-4 години се наблюдава слабо увеличение на относителния дял на младите генерации (групата на 0-14 годишните). Но в следствие от ниската раждаемост през 90-те години на миналия век, този дял е все още значително нисък. През 2010 година тази възрастова група е 13.4 на сто от населението на столицата. Делът на младите намалява от началото на миналия век. В края на 1910 година възрастовата група от 0 до 14 г. е 27.7% от населението на София, за 1980 г. този дял е 20.4 на сто, а към 31.12.1990 г. делът на най-младото население на столицата е 18.4%. С бавни темпове пък се увеличава броят на възрастните хора (над 65 години).

Възрастова структура на населението към 31.12.2010 година по пол

Възраст	Мъже	Жени
0 - 4	35302	33346
5 - 9	28117	26625
10 - 14	23603	22043
15 - 19	27790	26314
20 - 24	44517	43380
25 - 29	57648	57129
30 - 34	63388	62501
35 - 39	54774	53771
40 - 44	44089	44089
45 - 49	37363	39411
50 - 54	37175	42725
55 - 59	37005	46836
60 - 64	35276	46769
65 - 69	24242	32875
70 - 74	18006	26403
75 - 79	14217	24817
80 - 84	10192	18657
85 - 89	5059	9807
90+	1142	2563

Остаряването на населението води до промени в разпределението му по категории под, в и над трудоспособна възраст.

Население под, в и над трудоспособна възраст - %

Години	2005	2006	2007	2008	2009	2010
Общо	100.0	100.0	100.0	100.0	100.0	100.0
Под трудоспособна възраст - %	13.1	13.1	13.2	13.5	13.9	14.1
В трудоспособна възраст - %	66.9	67.1	67.2	67.0	66.7	66.2
Над трудоспособна възраст - %	20.0	19.8	19.6	19.5	19.4	19.7

Към края на 2010 г. населението под трудоспособна възраст възлиза на 178132 души и се е увеличило спрямо предходната година с 2.7 %. Върху обхвата на населението на столицата в и над трудоспособна възраст влияние оказват остаряването на населението, миграцията с цел намиране на работа и образование, а така също и направените законодателни промени при определянето на възрастовите граници на населението в трудоспособна възраст.
Столицата привлича голяма част от населението на страната с възможностите за намиране на работа за хората с ниско образование и за професионална реализация на високо образованите. Поради това, делът на населението в трудоспособна възраст от общото население на София е традиционно по-висок от този за страната с 2-3%. Към 31.12.2010 г. 66.2 на сто от населението на столицата е в трудоспособна възраст. За една година това население е намаляло с 633 души.

Населението над трудоспособна възраст през 2010 г.е 248005 души – 19.7 на сто от общото население на областта. Спрямо 2009 г. тази възрастова група се увеличава с 5528 души, или с 2.3 на сто.

Коефициентът на демографско заместване характеризира възпроизводството на трудоспособното население. Стойността му намалява от няколко години – от 137.9% за 2001 година, 115.7% за 2005 г., за да достигне през 2010 г. 65.9%, което индикира сериозен проблем: 100 лица от излизащата от трудоспособния контингент възрастова група (60-64 години) се заместват едва от 66 лица от вливащата се в този контингент група на 15-19 години, т.е. трудовият потенциал на столицата намалява с 35 на всеки 100 лица.

Демографско заместване

	2001	2002	2003	2004	2005	2006	2007	2008	2009	2010
15-19 год.-брой	77954	75883	75668	74206	73294	66485	62355	58936	55258	54104
60-64 год.-брой	56521	57156	59205	61010	63368	68369	71527	74907	78497	82045
Коеф. на демографско заместване-%	137,9	132,8	127,8	121,6	115,7	97,2	87,2	78,6	70,4	65,9

Раждаемост на населението

През 2010 г. в столицата са регистрирани 14949 родени деца - 19.64 на сто от родените в страната. От тях 14886, или 99.57% са живородени. Преобладаващи са ражданията на момчета – 51.7 на сто. В сравнение с предходната година броят на живородените деца в София е намалял с 411, или с 2.8 на сто. От всички раждания 96.8% са в градовете на областта.

Коефициентът на раждаемост от 7.2‰ през 1997г. (най-ниската раждаемост в демографската история на София), започва бавно да се покачва през последните години и достига равнище 12.3‰ през 2009 г.( при 10.7‰ за страната) и 11.9‰ през 2010 (при 10.0‰ за страната). София е втора по раждаемост след Сливен (коефициент на раждаемост 12.4‰).
Формиралата се тенденция на нарастване на раждаемостта през последните няколко години в София се дължи предимно на повишаване на плодовитостта на родилните контингенти, измерена чрез тоталния коефициент на плодовитост. Докато през 2005 г. средният брой живородени деца от една жена е бил 1.13, то през 2008 г. той достига 1.32, през 2009 г. – 1.43 и през 2010 г. - 1.39 деца (при 1.49 за страната). Теоретично необходимият минимум за осигуряване на възпроизводство на населението е 2.1 живородени деца от една жена.
Като се има пред вид, че през последните години броят на жените във фертилна възраст в София намалява и се увеличава тоталният коефициент на плодовитост, може да се констатира, че увеличеният брой на ражданията се дължи основно на отложени раждания и раждания на деца от по-висок ранг, т.е. предимно на второ дете.

Фертилност

	1990	1995	1997	2001	2005	2009	2010
Жени във ферт. Възраст-брой	317309	324791	325665	315683	330568	327314	327045
Живородени деца-брой	15096	9416	8573	10052	12062	15309	14886
Фертилност-%	1,75	1,02	0,9	1,00	1,13	1,43	1,39

Утвърждава се тенденцията на нарастване на средната възраст на майката при раждане на първото дете, която е доста по-висока от тази за страната. Основна причина за това са измененията в социално - икономическите условия, а от там в ценностната система на жените – на преден план излизат такива ценности като завършване на образованието и осигуряване на работа. За 2010 година средната възраст на раждане на дете е 30.1 години, а на първо дете – 29.0 години (26.2 години за страната). За сравнение, през 2001 г. тези показатели са съответно 27.0 и 26.0 години.
Продължава тенденцията на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на извънбрачните раждания. За 2010 г. броят на живородените извънбрачни деца е 6868 или 46.1%.

Смъртност на населението

През 2010 г. в общата смъртност сред населението на София не са настъпили съществени изменения, както в нейния обхват, така и в равнището й. Броят на умрелите лица в областта към края на 2010 г. е 14856. В сравнение с предходната година техният брой е намалял със 222.
Коефициентът на общата смъртност възлиза на 11.8‰, при 14.6‰ за страната. Смъртността продължава да е по-висока сред мъжете (12.5‰), отколкото сред жените (11.2‰).
Поддържането на високото ниво на смъртността се дължи основно на умиранията в по-високите възрасти. Преждевременната смъртност е по-ниска в сравнение с 2009 година с 1.9%. През 2010 година 24.8 на сто от умиранията в София са на лица под 65 годишна възраст, при 23.4% за страната. Преждевременната смъртност при мъжете (32.1%) е почти двойно по-висока от тази при жените (17.3%).
След регистрираното високо равнище на детска смъртност в областта през 1998 г. от 11.1 умрели деца до едногодишна възраст на 1000 живородени, то постепенно спада до 7.6‰ за 2001 г., за да достигне до 4.2‰ през 2010 година (9.4‰ за страната). Спрямо предходната година коефициентът на детска смъртност е по-нисък с 1.4 пункта.
Средната продължителност на предстоящия живот на столичани за периода 2008-2010 г. е 74.91 години. При мъжете тя е 71.25 години, а при жените – 78.34.

Естествен прираст на населението

Разликата между ражданията и умиранията формира естествения прираст на населението. И тъй като от 1991 г. насам в София умират повече лица, отколкото се раждат, тази разлика е с отрицателна стойност до 2008 година. През 2009 г. за първи път след 1991 г. ражданията в столицата са повече от умиранията. През 2010 г. София (столица) e единствената област в страната с положителен естествен прираст – 0.1 на хиляда от средногодишния брой на населението.

Естествено движение на населението за периода 1980-2010 година - ‰

	1980	1990	2000	2005	2006	2007	2008	2009	2010
Брачност	9,6	6,8	5,3	5,9	5,6	5,2	4,8	4,8	4,4
Раждаемост	13,8	11,2	9,1	9,8	10,3	10,8	11,6	12,3	11,4
Смъртност	8,7	10,1	12,1	12,7	12,7	12,6	12,2	12,1	11,8
Естествен прираст	5,1	1,1	-3,0	-2,9	-2,3	-1,8	-0,6	0,2	0,1

Брачност и бракоразводност

Движението на браковете и разводите през последните години се обуславя от промените в обществото в следствие на икономически и социални фактори, които му влияят. Броят на сключените бракове в София от 1991 година варира около 6 хиляди. През 2010 г. сключените бракове в столицата са 5495, което е 22.6 на сто от тези в страната.Спрямо 2009 г. броят им намалява със 7.6 на сто. Затвърждава се тенденцията, че все повече двойки предпочитат да живеят на семейни начала, без да сключват юридически брак. За това говори и непрекъснато повишаващата се средна възраст при сключване на първи брак. При мъжете от областта този показател през 1998 г. е 28 години , през 2010 г. тази възраст вече достига 30.4 години. Идентично е положението при жените, където също се наблюдава покачване на средната възраст. През 1998 г. възрастта, на която жените сключват първия си брак е 25 години, докато през 2010 г. тя се покачва на 27.9 години. Коефициентът на брачност (брой сключени бракове на 1000 души от средногодишното население) за 2010 г. е 4,4 - най-ниското равнище на брачността в столицата.

Броят на бракоразводите в областта за 2010 г. е 2538, което е с 309 бракоразвода по-малко от 2009 г. В София са разтрогнати 23.0 на сто от браковете в страната. По местоживеене основната част от прекратените бракове е сред брачното население в градовете. Там относителният дял е 97.0% от общия брой на бракоразводите.

Миграция на населението

Механичното движение на населението (както вътрешната, така и външната миграция), оказва силно влияние на броя и структурите на населението в София. През последните десет години механичното движение в областта запазва относително едно и също ниво, без да се наблюдават съществени отклонения – заселените са винаги повече, отколко изселилите се от нея. В резултат на механичните придвижвания на населението в края на 2010 г. областта е с положителен механичен прираст от 9618 души (плюс 12575 души от вътрешната миграция и минус 1723 души от външната миграция). Механичният прираст на мъжете е 4275 души, а на жените – 1543. Заселилите се на територията на областта към края на 2010 г. са 30202 души (вкл. заселилите се от чужбина), а изселилите се – 20584 (вкл. изселилите се в чужбина софиянци). Най-голям дял в механичния прираст на столицата имат заселванията от областите Пловдив (+1148 души), Стара Загора(+957), Благоевград (+956), Плевен(+785), Пазарджик(+763). През 2010 г. най-голям е броят на изселванията на софиянци към населените места на областите Софийска, Перник и Бургас. Основните причини за механичното движение на населението към и от столицата са „образование” и „постоянна работа”.