ЗА СОФИЯ КАРТА НА СОФИЯ ВИРТУАЛНА ПРИЕМНА КОНТАКТИ ТЪРСЕНЕ
> начало >> расте но не старее ..
  Дати и факти 
 

Дати и факти

ПЪРВАТА ОБЩЕСТВЕНА ГРАДИНА НА СОФИЯ

Най-старата обществена градина на столицата е градската градина. Съществувала е още преди Освобождението ,на по-малка площ ,засадена с плодни дървета.През 1878 г. първият граждански губернатор на София - Алабин предлага градината да бъде преустроена и разширена.Същото е извършено от общинския архитект Адолф Колар.Градината е заградена с ниска дървена ограда.Изградени са : алпинеум и малък воден кът,павилион за музиканти и слънчев часовник за отчитане на времето.
На 4.04.1878 г. тя е осветена и наречена "Александровска",в чест на рускияимператор Александър II. В тази връзка в центъра на градината е поставенгипсов бюст на последния.

СГРАДАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Сградата на върховния законодателен орган на България - Народното събрание е строена в периода от 1884 до 1925 г.Тя получава днешния си облик в резултат на няколко строителни етапа. През първият от тях е изграден централния корпус с главния вход от пл."Народно събрание".Той е проектиран от архитект Константин Йованович - българин ,живял и работил в Австрия и Сърбия от преди Освобождението.Макар и не голяма , сградата със своята изчистена архитектурна композиция в стил Неоренесанс има монументално въздействие.Тя е тържествено осветена през 1885 г.В първите години след построяването си освен за парламентарни заседание тя е използвана за чествания на някои важни обществени събития, концерти и изложби. През 1925 г. е пристроена частта откъм пл."Свети Александър Невски",в която се помещават кулоарите,служебните помещения за народните представители,архива и библиотеката на Народното събрание.

ПЪРВАТА СОФИЙСКА ГАРА

През 1888 г. е открита железопътната линия Цариброд-София -Вакарел,с която столицата е свързана с международния ж.п. път от Европа за Цариград. През същата година е завършен и строежът на първата сграда на Централната софийска гара.Тя представлява централен корпус за чакалнята и две симетрично разположени двуетажни крила.Над входната врата е монтиран първият обществен часовник в София. По това време тя е най-голямата приемна ж.п. сграда на Балканския полуостров.
Площадът пред гарата е оформен с красива градина и шадраван. По-късно с нарастването на пътническия и стоков трафик зданието е пристроявано и надстроявано ,а през 1974 г. е изградена съвременната столична ж.п. гара.

ЛЪВОВ И ОРЛОВ МОСТ

През 1889-91 г. са изградени два от първите монументални моста на следосвобожденска София с характерна пластична украса ,от която произтичат и техните наименования - Лъвовия и Орловия.Те заменят съществувалите от турско време на тяхното място стари мостове , намирали се в края на тогавашния град ,от които започвали извънградските пътища в посока към Лом/Лъвовия/и към Цариград/Орловия/.
Строежът и украсата са извършени по проектите на чешкия инженер Вацлав Прошек,а бронзовите декоративни фигури и канделабрите са изляти във Виена. Много години след Освобождението двата моста изпълняват ролята на символични врати на столицата и са едни от архитектурните акценти в градоустройствения облик на града.

РУСКИЯТ ПАМЕТНИК

Първата мемориална творба в София ,посветена на Освобождението е Руският паметник.Построен е руски средства между 1880-1882 г.Предполага се ,че е проектиран от архитект Вокар или руският архитект Шервуд,които през тези години строят множество паметници в страната ,посветени на освобождението на България от османския поробител.
Паметникът е проектиран във форма на обелиск с височина 10 м.Изграден е бял риолит.От северната и южната страна са поставени мраморни плочи с релефни изображения на руския герб,бойни знамена ,оръжия и възпоменателни надписи и др.
Тържественото освещаване на паметника се извършва на 29.6.1882 г. В присъствието на княз Александър 1,войските от софийския гарнизон,руския дипломатически агент и многочислена публика -жители на града и околните села.

ДОКТОРСКИЯТ ПАМЕТНИК

В градинката между софийските улици:"Оборище","Сан -Стефано","Шипка" и "Димитър Полянов"е издигнат паметникът ,посветен на членовете на медицинския персонал,участвали и загинали в Руско-турската война.Построен е през 1883 г.,по проект на архитект А.Томишко на място подарено от Столичната община ,със средства събрани чрез подписка сред руските медицински среди.
Паметникът представлява пресечена пирамида,изградена от неправилни блокове от бял пясъчник,увенчана с гранитен саркофаг.От четирите страни на монумента са изрязани имената на 531 медицински чинове - лекари и санитари,загинали във войната.Върху саркофага са изписани имената на селищата Плевен,Шипка,Мечка и Пловдив където са се състояли едни от най-ожесточените сражения и са дадени много руски и други жертви.В основата на паметника между поставените два бронзови венеца е изписано на руски: "Медицинским чинам погибшим в турецкую войну 1877-1878 г.".

ПАМЕТНИКЪТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ В СОФИЯ

През 1878 г.Софийският общински управителен съвет взема решение за изграждането в София на паметник на апостола на българското национално освободително движение - Васил Левски.Финансови и организационни проблеми забавят неговото завършване до 1891 г.Средствата за изграждането на паметника са набрани чрез доброволни дарения на граждани и общините от цялата страна.
Проектиран е от общинския архитект на София ,чехът Адолф Колар ,а изработката - от сив боянски гранит е дело на италиянския каменоделец Абрамо Перукети.Медальонът с релефния портрет на Апостола е оформен от виенския скулптор Рудолф Вейер,а канделабрите и веригите около паметника - на виенската фирма "Рудолф Ваагнер".
Паметникът на Васил Левски в София е открит на 22.10 1895 г.,след продължили два дни тържества в обстановка на всенароден ентусиазъм и преклонение към личността и делото на Дякона. ПЪРВИТЕ СОФИЙСКИ ТРАМВАИ
На 1.1.1901 г. тържествено е открит електрическият трамваен транспорт в София.Първата мотриса потегля по линията "Гарата - ул.Граф Игнатиев" .Населението на София посреща с интерес непознатото превозно средство,за което ще му трябва известно време ,докато свикне с него.Затова отначало спирките за качване и слизане са по желание на пътуващите. Първоначално са прекарани 23 км. единични трамвайни линии.25 мотриси -белгийско производство, обслужват 6-те маршрута.Управлението на колите е двупосочно и се осъществява от ватманите на откритите платформи ,разположени в двата им края.Ремаркетата се появяват малко по-късно и се използват първоначално само през топлите сезони,защото са открити отстрани. След Първата световна война трамвайният транспорт в София се модернизира,откриват се нови маршрути, удвоява се релсовият път,доставят се нови модели коли.

СГРАДАТА НА ВОЕННИЯ КЛУБ

Военният клуб в София е изграден между 1895 и 1900 г.Проектант на сградата е чешкият архитект Адолф Колар,но е завършена с активната дейност на известния български архитект Никола Лазаров.Тя е в оформена в стил "Ренесанс",с богата вътрешна декорация,включваща пластични орнаменти,копринени тапети,кристални полюлеи и огледала и др. Сградата на Военния клуб е измежду първите представителни постройки с обществени функции от края на 19 и началото на 20 век.Тя заема значително място в културния живот на столицата от това време,както и по-късно.Най-представителния столичен салон през тези годинщпредоставя възможност за провеждането на тържествени събрания от различен характер,литературни четения,музикални прояви,новогодишни и пролетни браншови балове и др.

СГРАДАТА НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР " ИВАН ВАЗОВ"

Първата сграда на Народния театър в София е завършена през 1907 г.На нейно място през 80-те години но 19 век се е намирала дъсчената постройка на театър "Основа".За изграждането на новия театър Народното събрание гласува закон за набирането на парични средства,а Столичната община предоставя място за строежа.
Сградата е проектирана от виенските архитекти Фелнер и Хелмер,които са автори на още няколко десетки театрални сгради в много от европейските столици и други градове.Театърът е оформен в стил Виенски барок и за времето е оборудван с едни от най-модерните сценични съоръжения. В него се изявяват много от пионерите на българското театрално изкуство и най-големите нитеатрални артисти през миналия век.
След като през 1923 г. сградата става жертва на пожар,след който оцелява само централната фасада,тя е възстановена през 1929 г.от немския архитект Мартин Дюлфер.По-късно през 1974-1976 г. е извършена мащабна реконструкция на първоначалния облик на Народния театър,както и съществени промени в неговия интериор.

ХРАМ - ПАМЕТНИКЪТ "СВЕТИ АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ"

Най - внушителният архитектурен и художествен паметник на столицата и на страната,една от забележителностите на града и негова гордост е Храм-паметникът "Свети Александър Невски"
Идеята за неговото изграждане,като израз на всенародната признателност към освободителното дело ,довело до възстановяването на българската държавност е изразена за пръв път в Учредителното народно събрание през 1879 г.Строежът на паметника започва едва през 1904 г.,след набавянето чрез държавни субсидии и доброволни дарения на необходимите средства за осъществяването на това грандиозно за страната начинание.Въпреки мащабността и сложността на строежа дой е извършен за рекордно краткия срок от осем години. Проектът издържан в духа на византийската църковна архитектура е на видния руски архитект Александър Померанцев.Вътрешното пространство е впечатляващо с майсторското си изпълнение на колоните, арките,капителите ,фризовете и пр.архитектурни елементи и използваните за тяхното оформление ценни и редки видове строителни материали.То се допълва и от високохудожествените стенописи ,икони и други живописни жанрове ,дело на 20 руски и 30 български художници, едни от най-добрите творци на двете страни по това време.
В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най- ценните средновековни икони на Националната художествена галерия.

СОФИЙСКИТЕ ХАЛИ

В края на 19 век Столичната община взема решение за построяването на покрит пазар в София за продажбата на месни и млечни продукти,птици ,риба и зеленчуци.За изграждането на търговското средище е определено мястото на обширната дървена сграда в центъра на града ,в която след Освобождението се изнасят театрални и циркови представления.
Строежът на Халите започва през 1909 г.и завършва през 1911 г.Изградена е по проект на архитект Наум Торбов в стил "Ренесанс" с елементи на византийското строително изкуство.Над главния вход ,в засводено поле е изобразен пластично столичния герб на художника Хараламби Тачев .Над него в аркирана куличка е монтиран часовник с троен циферблат.
След откриването си до средата на 40 години на миналия век в Халите са извършвали търговска дейност около 170 магазини и щандове,работещи при специални условия регламентирани с правилник от Столичната община. След редица промени в своята дейност през последвалите десетилетия и вътрешно- архитектурни преустройства ,през 2000 г. Софийските хали отвориха отново врати и се наредиха сред представителните и съвременни търговски обекти на столицата.

СОФИЙСКАТА МИНЕРАЛНА БАНЯ

Първите обществени бани използващи топлия минерален извор в центъра на София датират още от периода на римското присъствие по тези земи.Освобождението заварва града с няколко бански постройки ,изградени през средните векове ,разположени на площта ,която днес се заема от градинката при Минералната баня.
През 1906 г. започва изграждането на новата Общинска баня ,която да замести старите бански сгради от турско време и да задоволи хигиенните нужди на разрастващия се столичен град.Сградата е проектирана от известният български архитект Петко Момчилов.В нейното външно оформление са съчетани сполучливо модните по това време архитектурни стилове - "Ренесанс"и "Сецесион"както и старобългарски строителни влияния.Впечатляваща е майоликовата украса на фасадата ,съчетаваща многоцветни растителни и геометрични мотиви ,образите на богинята покровителка на градовете - Тюхе и богът на здравето -Аполон.
Банята е отворена за посещения на 1.5.1913 г.и за времето си е обзаведена с най-модерни съвременни съоръжения и апаратури за водолечение. Сградата на Общинската минерална баня в центъра на столицата е най-яркия представител на националноромантичното направление в българската архитектура от началото на миналия век и с пълно основание е обявена за паметник на културата.

СГРАДАТА НА СОФИЙСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ "СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

В края на 19 век известните български търговци и дарители братята Евлоги и Христо Георгиеви предоставят солидната за времето си сума от 6 милиона лв. за построяването на модерна университетска сграда.
През 1906 г. е проведен международен конкурс за нейното проектиране.В нея трябва да се приютят ректората и съществуващите по това време факултети на Софийския университет.Конкурсът е спечелен от френския архитект Анри Бреансон.За съжаление неблагоприятната обществено-политическа и икономическа обстановка по време на войните в периода 1912-1918 г,както и последвалите национални катастрофи осуетяват реализирането на проекта . През 1920 г. архитект Йордан Миланов създава нов проект за Университета ,строежът на който започва през 1924 г.и завършва -1934 г.В два следващи строителни етапа /1941-1952г./ и /1972-1985г./ сградата на най-старото българско висше училище придобива сегашния си облик.В него съжителствуват ренесансови,барокови и класически форми.В външното и вътрешно архитектурно оформление на СУ вземат участие изтъкнатите български творци: скулпторът Кирил Шиваров,автор на седящите фигури на братята Евлоги и Христо Георгиеви,скулпторите Михаил Парашчук,Иван Фунев и Любен Димитров - на пластичната украса на фасадата и крилата ,художниците Иван Пенков и Хараламби Тачев -на стъклописите в централния корпус-Ректората.

СГРАДАТА НА СЪДЕБНАТА ПАЛАТАПрез 40-те години на миналия век в столицата е изградена една от най-внушителните сгради от тези години - Съдебната палата.Замислена още в края на 19 век ,за нея е проведен международен конкурс ,спечелен от българския архитект Никола Лазаров ,но кризисните военни и следвоенни времена отлагат изпълнението на проекта.
През 1928 г.последният е преработен от архитект Пенчо Койчев.Сградата е построена през периода 1929-1940 г. на площ от 8400 кв.м.При завършването си е притежавала 640 помещения,24 заседателни зали,3 хола и 8 вътрешни двора.Външният архитектурен облик респектира със своята монументалност и строги класически форми.
Вътрешността впечатлява с качеството и разнообразието на облицовъчните мрамори деракотни настилки,стенни мозайки ,цветни стъклописи ,месингови парапети и пр.
Сградата на Съдебната палата е един от архитектурните шедьоври на столицата ,както в миналото така и днес.

СГРАДАТА НА БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА

В годините преди Втората световна война в центъра на столицата е създаден един забележителен архитектурен шедьовър - сградата на Българската народна банка.
Тя е проектирана от двамата изтъкнати български архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов,Изграждането на банката започва през 1934 г. и през 1938 г. тя е завършена.Архитектурно сградата е издържана в духа на "Неокласицизма".С балансирания си обем , изчистените си фасади,широкото парадно стълбище,завършващо с четвъртити колони ,тя внушава чувство на уравновесеност и монолитност.Единствените пластични елементи отвън са двете антични глави от страни на главния вход,фигуралната композиция с бога на търговията - Хермес,разположена над корниза откъм ул."Съборна" и ъгловата колона с фигурата на Свети Никола- покровителя на търговците и банкерите .Много удачно в силуета на сградата се вписва и часовниковата куличка ,увенчаваща банката.
Вътрешното оформление на сградата от мраморни облицовки,полиран гранит,гипсови тавани,дьрворезби,цветни стъклописи ,месингови решетки и пр.,създава впечатление за функционалност и сигурност.
Съчетаването на банковата сграда с една от най-старите софийски постройки от 15 век - Голямата джамия,/в която днес се помещава Археологическия музей/ в един хармоничен ансамбъл е едно значителните архитектурни постижения в градоустройствения облик на София.

нагоре   назад   начало
(C) 2000-2010, Столична община